Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си
  • Новини

Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
radevshamarrrodia.jpeg

Бойкотираният празник! 3 март ни разедини – Радев отказа тържествата на Шипка!

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

На фона на кървавата война в Украйна – 3 март тотално разедини българите, а проучване на обществените нагласи показа, че българинът вече съвсем недолюбва руският президент Владимир Путин и инвазията му в братската славянска страна.

След призивите за бойкот на националния празник от страна на известни личности, сред които политологът проф. Евгений Дайнов, професорът по културна антропология Ивайло Дичев и др., Националният военноисторически музей няма да отвори врати на датата.

„В знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратено безумието на войната Националният военноисторически музей и неговите филиали няма да работят на 3 март“, съобщават от музея.

И Военноморският музей във Варна – филиал на Националния военноисторически музей, няма да работи днес в знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратена войната. Информацията потвърди за БТА директорът на културната институция Мариана Кръстева.

„Когато в XXI век една държава нахлува в друга, нарушава нейния суверенитет и използва военни средства срещу мирното население, е важно как осмисляме историята и се учим от уроците на миналото“, пише в позицията на музея.

„Като институция, която изучава и интерпретира войната, конфликтите и последиците от тях, ние добре знаем колко ценен е мирът и в знак на солидарност музеят няма да работи на 3 март“, допълват оттам.

Директорът на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Казанлък Чавдар Ангелов каза, че по традиция Паметникът на свободата ще бъде отворен за посещения, а входът ще бъде свободен.

„Ако на тържеството дойдат официални лица, ще отворим Паметника за граждани от обяд след официалната церемония. Ако не – отваряме от сутринта“, разясни Ангелов.

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

Изненадващо обаче премиерът Кирил Петков ще изчаки върха, за да участва в тържеството.

По въпроса кой друг от държавните ни ръководители, депутати, партийни лидери и т.н. ще дойде на Шипка, организаторите от Казанлък са в неведение.

Опасенията са да не би в празничния ден на върха да се стигне до сблъсък между русофили и русофоби заради войната в Украйна.

Освен политически, тазгодишният 3 март се очертава да бъде много тежък и заради времето на върха. Сега там е студено, духа вятър и вали сняг, прогнозата е да бъде така до днес.

Работници от общинското предприятие по чистота в Казанлък всяка сутрин са на Шипка, за да чистят от снега 890-те стъпала към върха и пътя до там и не крият, че това е много трудно заради завърналата се зима.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Целият свят замръзна. Дойде ли краят? Опит за покушение срещу украинския президент!
Next: Важно съобщение от премиера Кирил Петков: В момента се всява паника!

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.