Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си
  • Новини

Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
radevshamarrrodia.jpeg

Бойкотираният празник! 3 март ни разедини – Радев отказа тържествата на Шипка!

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

На фона на кървавата война в Украйна – 3 март тотално разедини българите, а проучване на обществените нагласи показа, че българинът вече съвсем недолюбва руският президент Владимир Путин и инвазията му в братската славянска страна.

След призивите за бойкот на националния празник от страна на известни личности, сред които политологът проф. Евгений Дайнов, професорът по културна антропология Ивайло Дичев и др., Националният военноисторически музей няма да отвори врати на датата.

„В знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратено безумието на войната Националният военноисторически музей и неговите филиали няма да работят на 3 март“, съобщават от музея.

И Военноморският музей във Варна – филиал на Националния военноисторически музей, няма да работи днес в знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратена войната. Информацията потвърди за БТА директорът на културната институция Мариана Кръстева.

„Когато в XXI век една държава нахлува в друга, нарушава нейния суверенитет и използва военни средства срещу мирното население, е важно как осмисляме историята и се учим от уроците на миналото“, пише в позицията на музея.

„Като институция, която изучава и интерпретира войната, конфликтите и последиците от тях, ние добре знаем колко ценен е мирът и в знак на солидарност музеят няма да работи на 3 март“, допълват оттам.

Директорът на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Казанлък Чавдар Ангелов каза, че по традиция Паметникът на свободата ще бъде отворен за посещения, а входът ще бъде свободен.

„Ако на тържеството дойдат официални лица, ще отворим Паметника за граждани от обяд след официалната церемония. Ако не – отваряме от сутринта“, разясни Ангелов.

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

Изненадващо обаче премиерът Кирил Петков ще изчаки върха, за да участва в тържеството.

По въпроса кой друг от държавните ни ръководители, депутати, партийни лидери и т.н. ще дойде на Шипка, организаторите от Казанлък са в неведение.

Опасенията са да не би в празничния ден на върха да се стигне до сблъсък между русофили и русофоби заради войната в Украйна.

Освен политически, тазгодишният 3 март се очертава да бъде много тежък и заради времето на върха. Сега там е студено, духа вятър и вали сняг, прогнозата е да бъде така до днес.

Работници от общинското предприятие по чистота в Казанлък всяка сутрин са на Шипка, за да чистят от снега 890-те стъпала към върха и пътя до там и не крият, че това е много трудно заради завърналата се зима.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Целият свят замръзна. Дойде ли краят? Опит за покушение срещу украинския президент!
Next: Важно съобщение от премиера Кирил Петков: В момента се всява паника!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.