Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в момента, червените линии в Кремъл пламнаха: Петровское до Москва е в пламъци
  • Новини

Какво се случва в момента, червените линии в Кремъл пламнаха: Петровское до Москва е в пламъци

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
ogugnganmoksva.jpg

Голям пожар избухна в склад на онлайн търговеца на дребно Ozon в село Петровское в Истринския район на Московска област. По предварителни данни един човек е загинал, 13 са ранени, а двама души са в неизвестност, предава ТАСС.

Площта на пожара достигна 50 хиляди квадратни метра. Според една от версиите той е възникнал в резултат на умишлен палеж.

Огънят е тръгнал от обособен блок на центъра за изпълнение (място, където се съхраняват стоки, както и се подготвяат, опаковат и изпращат поръчки) в село Петровское около 12:30 часа московско време (съвпада с българското).

Площта на пожара по последни данни на Министерството на извънредните ситуации е 50 хиляди квадратни метра.

Според губернатора на Московска област Андрей Воробьов сградата вече не може да бъде спасена. Първият заместник-началник на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация Александър Чуприян обаче каза, че ведомството очаква да опази част от горящата конструкция.

Поради срутването на покрива и внезапния достъп до кислород са се образували силни конвективни течения, поради което огънят бързо се е разпространил на голяма площ, съобщиха от пресслужбата на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация.

Според източник на ТАСС от службите за спешна помощ, увеличаването на зоната на пожара е улеснено от късното известяване за възникването му и голямото натоварване на склада.

Спасителите казаха, че гасенето на пожара се усложнява от конструктивните особености на сградата.

Според Центъра за медицина при бедствия един човек е загинал, 13 са ранени, двама от тях са хоспитализирани. Други двама души са в неизвестност

По предварителни данни причината за пожара е неспазване на правилата за безопасност. Според източник на ТАСС от службите за спешна помощ пожарът е възникнал поради авария на електропреносната мрежа, по-специално късо съединение в оборудването.

Според други източници причината за пожара може да е умишлен палеж. Както съобщи за ТАСС източник от службите за спешна помощ, според очевидци складът вероятно е бил подпален на няколко места.

В борбата с огъня са се включили 150 души и 30 единици техника, на помощ на местните пожарникари са изпратени техни колеги от Москва. Участват и два вертолета Ка-32 на Московския авиационен център и един вертолет Ми-8 на руското министерство на извънредните ситуации.

На място е изпратен противопожарен влак с петчленен екипаж. Той побира 180 тона вода и пет тона пенообразувател, дължината на пожарните маркучи достига 1200 метра.

Чуприян и заместник-министърът на извънредните ситуации Иля Денисов пристигнаха на мястото на пожара.

Прокуратурата на Московска област е започнала разследване.

Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за предоставяне на услуги, които не отговарят на изискванията за безопасност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Иван потъна в мизерия
Next: Идва огромна промяна! Важно за всички българи с кредити!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.