Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в небето ни?! Изтребители облитат гражданските и военни летища у нас
  • Новини

Какво се случва в небето ни?! Изтребители облитат гражданските и военни летища у нас

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
vvoeoboasonasn.jpg

Испански изтребители „Юрофайтър“ ще летят над граждански и военни летища в районите на София, Пловдив, Бургас и на село Безмер, област Ямбол.

От Министерството на обраната отбелязват, че това са опознавателни полети.

Шест испански машини пристигнаха в петък за мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство.

От месеци България е подпомагана от съюзниците в НАТО.

Не изпускай тези оферти:

При изпълнение на съвместните задачи по усилване на охраната на въздушното пространство на страната ни от Военновъздушните сили на България и Испания българските дежурни изтребители ще се използват приоритетно.

България все още разчита само на старите съветски изтребители MиГ 29, за да охранява въздушното си пространство.

Очаква се България да приземи скоро МиГ-овете, тъй като поддръжката им стана невъзможна след войната в Русия. Затова МО иска да придобие на лизинг заместващи изтребители, докато пристигнат закупените от САЩ F-16. Засега обаче няма яснота дали това ще се случи.

Миналата седмица излезе информация, че Нидерландия обмисля да даде излишни изтребители F-16 на източноевропейските съюзници в НАТО, за да могат те да изпратят съветски МиГ-29 на Украйна.

Все още не е ясно дали този вариант е възможен.

„Демократична България“ призова България да проучи възможно най-бързо тази възможност.

„При изтребителите не е важно на колко години са, а какъв летателен ресурс им остава. МиГ-29 идват през 1988 година. На тези МиГ-29 не можем да летим, не можем да ги държим в готовност. С тези F-16 ще можем да летим, докато дойдат новите“, коментира в понеделник депутатът от коалицията Ивайло Мирчев пред бТВ.

Генералът от резерва Съби Събев, който е първият български представител в НАТО, посочи от своя страна пред БНР, че „ако не се възползваме от тази възможност, трябва да търсим отговорност на управляващите“.

„България трябва да поеме инициативата и да изпрати писмо, че има желание да сключи такова споразумение с Нидерландия“, предложи той.

По думите му за един определен период охраната на нашето въздушно пространство ще се поеме от съюзниците в НАТО.

„Те идват да ни подпомагат и сега“.

Доставката на новозакупените от САЩ F-16 се очаква през 2025 година, а след това ще са необходими и минимум две години за усвояването им.

Според проучването на МО само Швеция (Gripen) и Франция (Mirage 2000) имат готовност да ни дадат на лизинг изтребители втора ръка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младенчо от Варна си тръгна от този свят
Next: Майката на убитата в хотел в Лайпциг Малина с брутални подробности за случая

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.