Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в небето ни?! Изтребители облитат гражданските и военни летища у нас
  • Новини

Какво се случва в небето ни?! Изтребители облитат гражданските и военни летища у нас

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
vvoeoboasonasn.jpg

Испански изтребители „Юрофайтър“ ще летят над граждански и военни летища в районите на София, Пловдив, Бургас и на село Безмер, област Ямбол.

От Министерството на обраната отбелязват, че това са опознавателни полети.

Шест испански машини пристигнаха в петък за мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство.

От месеци България е подпомагана от съюзниците в НАТО.

Не изпускай тези оферти:

При изпълнение на съвместните задачи по усилване на охраната на въздушното пространство на страната ни от Военновъздушните сили на България и Испания българските дежурни изтребители ще се използват приоритетно.

България все още разчита само на старите съветски изтребители MиГ 29, за да охранява въздушното си пространство.

Очаква се България да приземи скоро МиГ-овете, тъй като поддръжката им стана невъзможна след войната в Русия. Затова МО иска да придобие на лизинг заместващи изтребители, докато пристигнат закупените от САЩ F-16. Засега обаче няма яснота дали това ще се случи.

Миналата седмица излезе информация, че Нидерландия обмисля да даде излишни изтребители F-16 на източноевропейските съюзници в НАТО, за да могат те да изпратят съветски МиГ-29 на Украйна.

Все още не е ясно дали този вариант е възможен.

„Демократична България“ призова България да проучи възможно най-бързо тази възможност.

„При изтребителите не е важно на колко години са, а какъв летателен ресурс им остава. МиГ-29 идват през 1988 година. На тези МиГ-29 не можем да летим, не можем да ги държим в готовност. С тези F-16 ще можем да летим, докато дойдат новите“, коментира в понеделник депутатът от коалицията Ивайло Мирчев пред бТВ.

Генералът от резерва Съби Събев, който е първият български представител в НАТО, посочи от своя страна пред БНР, че „ако не се възползваме от тази възможност, трябва да търсим отговорност на управляващите“.

„България трябва да поеме инициативата и да изпрати писмо, че има желание да сключи такова споразумение с Нидерландия“, предложи той.

По думите му за един определен период охраната на нашето въздушно пространство ще се поеме от съюзниците в НАТО.

„Те идват да ни подпомагат и сега“.

Доставката на новозакупените от САЩ F-16 се очаква през 2025 година, а след това ще са необходими и минимум две години за усвояването им.

Според проучването на МО само Швеция (Gripen) и Франция (Mirage 2000) имат готовност да ни дадат на лизинг изтребители втора ръка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младенчо от Варна си тръгна от този свят
Next: Майката на убитата в хотел в Лайпциг Малина с брутални подробности за случая

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.