Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва: Милионерите у нас започнаха да си теглят парите от банките
  • Новини

Какво се случва: Милионерите у нас започнаха да си теглят парите от банките

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
mnialnainon.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Милионери теглят част от парите си от банките и ги влагат в имоти или бизнеса си заради високата инфлация. В края на март депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. в тях намаляват до 1022 броя, обявиха от БНБ.

Само за едно тримесечие милионерските депозити намаляват с 30 броя, което означава, че на всеки три дни по един човек с големи финансови възможности е теглил голяма част от парите си. За година депозитите с над 1 млн. лв. в тях са намалели със 132 броя, уточнява „Труд“.

Тенденцията милионерите да теглят от парите си започна още от средата на миналата година. Но за първи път през първото тримесечие на настоящата година намаляват не само влоговете с над 1 млн. лв., но и всички депозити на граждани със суми между 200 хил. лв. и 1 млн. лв. Влоговете със суми между 200 хил. и 500 хил. лв. намаляват за едно тримесечие с 1241 броя, или със 7,6%. А влоговете с между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. намаляват с 45 броя, или с 2%.

Оказва се, че отлив има при всички депозити на хора с големи финансови възможности. Причините за това са две. От една страна хората искат да спасят парите си от високата инфлация, като със спестяванията си купуват имоти или ги влагат в нещо друго. Другата причина са въведените от банките такси за съхранение на големи суми в брой. Затова много хора предпочитат да разделят парите си в няколко влога във различни банки.

Това се потвърждава и от данните на БНБ. През първото тримесечие на годината парите във влогове със суми между 100 хил. лв. и 200 хил. лв. са нараснали с 526 млн. лв., или с 4,9%. А за година парите в тези депозити са нараснали с над 1,9 млрд. лв., или с над 20%.

Ръст има при депозитите на граждани със суми между 20 хил. и 200 хил. лв., показват данните на БНБ. Влоговете с по-малки суми наваляват и като брой и като общ размер на съхраняваните в тях пари. Това показва, че хората с по-малко пари са принудени да теглят от спестяванията си, за да вържат семейния бюджет. Но общият размер на спестяванията на домакинствата в банките продължава да нараства. За година влоговете на граждани са се увеличили с над 4 млрд. лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Трепери, българино: Задава се шоково поскъпване на насъщния, ето с колко
Next: Руски олигарх потвърди пред наш журналист за сериозното заболяване на Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.