Украинската служба за сигурност СБУ обяви за издирване бившия президент на Русия и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, съобщи ДПА.
Според публикуваната днес заповед Медведев е обвинен в посегателство срещу границите и суверенитета на Украйна. Съгласно чл. 110, ал. 2 от украинския Наказателен кодекс като държавен служител той може да получи присъда от пет до 10 години затвор.
В отговор, руското следствие обяви, че възнамерява да изправи пред правосъдието служителите на Службата за сигурност на Украйна, решили да преследват Дмитрий Медведев.
„Председателят на СКР Александър Иванович Бастрикин възложи да се образува наказателно дело срещу служители на Службата за сигурност на Украйна във връзка с незаконното преследване на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Анатолиевич Медведев“, се казва в съобщението.
Не изпускай тези оферти:
Според ведомството СБУ обяви Медведев за издирване, „такава информация следва от базата данни на Министерството на вътрешните работи на Украйна“.
Медведев, който сега е заместник-председател на Съвета за национална сигурност на Русия, вчера на практика обяви, че Русия ще нанесе ответни удари заради експлозията на Кримския мост. Той нарече експлозията терористична атака, на която Русия ще отговори с „унищожаване на терористите“.
След днешните тежки ракетни атаки срещу Киев и други големи украински градове той заяви, че това е само началото. Украинската държава в сегашния си вид е постоянна заплаха за Русия, затова политическото ръководство на съседната държава трябва да бъде напълно елиминирано, подчерта Медведев.
Още новини:
България e последна сред страните в ЕС според новата класация на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. Тя се изготвя от Институт „Отворено общество – София“ в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни. Изследваните показатели на тази база са медийната свобода, качеството на образованието и доверието сред хората.
България е на 33-о място в доклада. В същата група, но по-напред от нас са Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. С по-лош резултат от България са Молдова, Черна гора и Турция.
Първенец в Индекса на медийната грамотност е Финландия, следвана от Норвегия (2-ро място), Дания (3-то място) и Естония (4-то място). Тези държави имат най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията поради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората.
В дъното на класацията е Грузия, тя заема последното 41-во място, предшествана от Северна Македония (40-смо място) и Косово (39-то) с почти еднакъв резултат, Босна и Херцеговина (38-мо) и Албания (37-мо).
Графика: Институт „Отворено общество – София“
Медийната свобода, образованието и доверието в хората имат различна важност, в модела те имат различна тежест, пишат от Института „Отворен общество – София“. Индикаторите за свобода на медиите са с най-голяма тежест (Freedom House и Репортери без граници) наред с индикаторите за образование (PISA), като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. Индикаторите за електронно участие (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест спрямо останалите индикатори.
България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-то място от 41-на държави, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС като Украйна, Сърбия и Турция, но получавайки сходни резултати с тези на Румъния.
Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната, а „широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството“ се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини.
По индикаторите, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, но пък след страни извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-то място със сходен резултат с този на Португалия и непосредствено след Чехия, включително изпреварвайки друга членка на ЕС – Хърватска. България се представя най-добре по индикаторите за е-участие, заемайки 13-та позиция от 41-на държави в Европа, но тези индикатори имат относително малка тежест при определянето на крайната класация.
В Индекса на медийната грамотност е направен и клъстерен анализ, който разделя страните по групи според близостта на техните резултати и който показва наличието на определени географски модели. Страните с най-добри резултати са разположени в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва, че има концентрация на държави в Югоизточна и Източна Европа, които са потенциално по-уязвими към фалшиви новини, тъй като имат проблеми с няколко аспекта, наблюдавани от Индекса на медийната грамотност – качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.
„Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията“, отбелязва Марин Лесенски, автор на доклада. Той допълва, че когато се сравнят резултатите от индекса с тези от други изследвания се вижда, че страните в Източна Европа са сред онези, при които се наблюдава висока степен на уязвимост към фалшивите новини, но същевременно ниски нива на загриженост сред гражданите от разпространението на подобни новини. „Това увеличава рисковете, свързани с дезинформацията в подобни страни, особено на фона на събития като войната в Украйна, защото част от тях не осъзнават или направо игнорират своята уязвимост“, допълва Лесенски.
Изданието на Индекса на медийната грамотност през 2022 година идва във време, когато „инфодемията“ съпътстваща COVID пандемията съвпадна с пропагандните „инфовойни“, водени на фона на руската инвазия в Украйна, което засилва многократно както дезинформацията, така и заплахите, произтичащи от нея.
Що се отнася до подходите за справяне с дезинформацията, докладите на Индекса на медийната грамотност се застъпваха през годините най-вече за „образованието преди регулирането“. Както показва скорошният опит обаче, образованието е необходимият, но дълъг път. Регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка. В противен случай се появява „парадоксът на толерантността“, когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване.
Индексът на медийната грамотност беше публикуван за първи път през 2017 г. и включваше 35 държави, докато в изданието през 2022 г. са добавени още няколко държави, което доведе до общо 41 държави в Европа, включени в оценката. В допълнение, през настоящата година за първи път индексът оценява и още 6 държави, които са извън Европа и които са включени в специална разширена класация.
От оценените държави извън Европа най-добре се представят Канада и Австралия, които попадат в първи клъстер и имат сходни характеристики със страни като Швеция и Нидерландия. Съединените щати, Япония и Южна Корея попадат във втори клъстер на страни с добро представяне и са в компанията на европейски държави като Франция и Испания. Израел попада в трети клъстер в компанията на страни като Унгария, Италия и Словакия.