Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива
  • Новини

Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
radeapveprpzriz.jpg

Президентът Румен Радев трябваше да бъде най високият гост за тържествената заря-проверка в центъра на Габрово снощи, когато градът отбеляза върха от поредица събития, посветени на 145 години от боевете на Шипка.

Община Габрово и Областна администрация бяха подготвили в центъра на възрожденския град грандиозен концерт с гвардейския ансамбъл и издигането на знамената на различни войскови части. Усилената подготовка свидетелстваше за предстоящата висока визита. Ритуалът обаче премина без Радев, съобщава „Флагман“.

Днес, около 17 часа, президентът и антуражът му трябва да пристигнат на Петрова нива, за да се включат в отбелязването на 119 от обявяването на Илинденско-преображенското въстание.

Кметът на Малко Търново Илиян Янчев очаква държавния глава и лидерите на политическите сили за традиционния събор в сърцето на Странджа, който вечерта преминава в най-голямото патриотичното събитие за региона. Подготовка за посрещане на Радев има и областният управител проф. Мария Нейкова.

Не изпускай тези оферти:

Преди броени минути стана ясно, че почти сигурно държавният глава няма да присъства на церемонията.

До 12 часа днес той не е дал заявка, че ще се включи в честванията на Петрова нива. Това е твърде странно, на фона сгъстените и бурни политически събития. Радев трябваше да бъде патрон и на двете зари-проверка и под връх Шипка, и пред паметника на загиналите за обединението на България илинденци.

Още политика:

Всеки ден се вадят обвинения и се правят опити да омаскарят мен и екипа ми. Много лъжи и манипулации съм чувала в политиката, но такива, каквито чувам последните дни, не съм чувала никога. Всичко е лъжа, абсолютно всичко.

Това заяви в предаването „Още от деня“ по БНТ лидерът на БСП Корнелия Нинова по повод последните твърдения на служебния икономически министър Никола Стоянов от последните дни.

Служебният министър на икономиката: Нинова си е позволявала да не спазва закона

„Никола Стоянов е маша и пионка, която изпълнява нареждания. Той и неговите лъжи не ме интересуват. Вече съм завела дело срещу него. Друго ме притеснява в момента. Аз разкрих схемата за източване на ВМЗ и Кинтекс.

Това съм го направила още 18 март 2022 година. Тогава поисках смените на ръководствата и ги направихме. Тези хора опитваха да изнесат български технологични тайни на чужди държави. Това е причината за тези атаки и проблемът е, че същите тези хора сега ръководят държавата.

Ние с Кирил Петков седем месеца се борихме срещу „октопода“ в държавата, но той сега се върна отново. Държавните дружества са ми втората грижа. Те излязоха на печалба, почнаха да връщат кредити, увеличиха заплати. Сега всичко това ще спре и отново ще започне източване на държавните дружества“, категорична беше тя.

Нинова: Г-н Борисов, фактите опровергават лъжите ви за хаос и провал

„Аз пет години съм понасяла ударите на Борисов, ще понеса и тези удари. Далечната цел на всички нападки са да се овладее и подчини БСП. Битката е на Румен Радев и Илияна Йотова срещу БСП. Ние никога не сме ги нападали и винаги сме ги бранили яростно. Тяхната атака започна, когато връщахме мандата и казаха – вие ни оставяте хаос.

Вие виждате ли някъде хаос? Щом те ни атакуваха, нямаше как да си мълчим. Целта на всички атаки е хората да се отвратят и да не излязат да гласуват. Моделът на управление „ГЕРБ-ДПС“ се връща чрез служебното правителство. Служебният кабинет не прави нищо в момента за справяне с кризата. Ние, с нашите мерки, спасихме бизнеса и подпомогнахме огромен кръг от хора“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарят, първи помогнал на децата от катастрофата на Тракия, с шокиращи разкрития
Next: Ева от ТОНИКА неузнаваема

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.