Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?
  • Новини

Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
taktkaktaktka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Снимката е илюстративна

Украински товарен самолет Ан-12 на авиокомпания “Мотор Сич Еърлайнс” е кацнал във Варна след полет от Полша по обед днес, показват данните от портала FlightRadar24, съобщи bTV.

Фирмата собственик на машината е свързана с “Мотор Сич” – украинско държавно предприятие, специализирано в производството на авиационни двигатели и турбини. Базирано е в Запорожие, където беше и основното летище на авиокомпанията преди войната.

Сега обаче самолетът е излетял от полския град Жешов – населено място, чието летище “Уолстрийт Джърнал” определя като “основна артилерия за прехвърляне на оръжия” към Украйна с цел отбиване на руските атаки.

Към момента няма официална информация каква е била целта на полета до Варна.

Новината идва на фона на визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба, който днес заяви, че в българското правителство има политици, които не желаят да се помогне на страната му и определи като “цинични” обясненията защо не трябва на Киев да се изпраща оръжие.

Вчера в свое изказване пред журналисти в Народното събрание лидерът на “Възражане” заяви, че “България изнася огромно количество оръжие за Украйна”. Костадин Костадинов дори посочи, че същият модел самолет трябва да излети от варненското летище.

“Тази вечер (бел.ред. сряда) от летище Варна ще излети отново украински АН-12 за Полша. В момента пред “Дунарит” има колона от украински тирове, които до колкото зная товарят тротил. Вчера от “Арсенал” също са товарени огромни количества оръжия”, посочи Костадинов.

Лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов също изрази убеденост на брифинг в централата на партията в четвъртък, че България изнася оръжие за Украйна. Ние не сме против това, против сме, че в парламента са двулични. След нападението на Путин в Украйна, това е единственият начин това да се спре, коментира Борисов.

Председателят на МГЕРБ Георг Георгиев от своя страна отчете, че българският износ на оръжия през последните 2 месеца е три пъти по-голям в сравнение с износа за същия период на миналата година.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП
Next: Кадиров извади ятагана! Кръвта на Зеленски замръзна след тези думи. Край до дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.