Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случи току-що, Петков обяви пред цял свят: България е следващата в списъка на Кремъл
  • Новини

Какво се случи току-що, Петков обяви пред цял свят: България е следващата в списъка на Кремъл

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
petketoekremeuelll.jpg

„Ние сме следващите в списъка на Кремъл“ – с това заглавие, изведено от думи на премиера в оставка Кирил Петков, британският вестник „Таймс“ разказва за политическата ситуация в България, предаде bTV.

Пред британския журналист Том Кингтън Петков заявява: „Ние ограничихме корупцията локално, но открихме, че имаме по-голям враг: руското проникване“.

„Не разбрахме, че корупцията и руското влияние са едно и също нещо. Корупцията е най-добрият външнополитически инструмент на Москва на Балканите“, коментира още българският премиер в оставка.

„Осъзнах, че има 20 ключови личности. Корупцията не е разпространена из цялата система. Всичко се свежда до ключови хора в управлението и около 20 души в частния сектор – дългосрочни играчи. Ако имахме напълно независим прокурор, тази държава щеше да бъде изчистена за една година“, посочи Петков.

За изгонените 70 руски дипломати Петков заявява следното: „Сигурен съм, че част изгонените 70 души активно са разговаряли с депутати в парламента, а и са давали статии на журналисти, които са готови за публикуване“.

Петков говори пред британското издание още и за проблемите с газовите доставки, казусът с „Капитан Андреево“, ветото за Северна Македония и съдбата на главния прокурор.

БСП връща утре неизпълнен мандата за съставяне на правителство. Саботираният проект на решение на левицата за законодателна програма на парламента с хоризонт до края на годината сложи край на опитите за съставяне на правителство с третия, последен мандат.

И докато се очаква решението на президента за разпускане на Народното събрание и за обявяване на дата за предсрочния вот, парламентарните групи се обвиниха взаимно за политическия крах на 47-я парламент и заговориха за резултати и евентуално коалиране за общо явяване на изборите наесен.

Партията на Слави Трифонов сложи прът в колелата на БСП, която се опитва да сформира ново правителство. Депутатите от ИТН, заедно с ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“, не позволиха тази сутрин на парламента да разгледа и гласува управленската и законодателната програми на ПП, БСП и ДБ.

Така дадоха основание на левицата да върне мандата за съставяне на кабинет обратно на президента Румен Радев. Освен че бутна кабинета „Петков“, сега ИТН стана причина да пропадне и проектокабинетът „Василев“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова ни го каза право в очите през горчиви сълзи: Горката България! Държавата е в хаос!
Next: Ердоган със специален жест към българите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.