Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво става с Капитан Петко Войвода? Васил Михайлов се стопи до неузнаваемост по заповед на лекари
  • Новини

Какво става с Капитан Петко Войвода? Васил Михайлов се стопи до неузнаваемост по заповед на лекари

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
ksdksdkfsdvkdv.png

Драстично отслабнал в последните месеци е актьорът легенда Васил Михайлов.

Доайенът на Театър „Българска армия“ е свалил приблизително 20 килограма, но продължава да бъде в добра сценична форма. В момента той е на импровизирано национално турне и обикаля градове в страната заедно с постановката си „Завещанието на целомъдрения женкар“, където е в ролята на Дон Жуан. Преди дни напълни салона в родното на колегата си Велко Кънев Елхово, а публиката там го аплодирала половин час на крака, пише „Ретро“.

На сцената 85-годишният актьор не носи нито очилата с диоптър, без които напоследък не може, нито пък ползва бастуна си. Когато е в неформална среда и не изпълнява актьорския си дълг пред публика, и двата аксесоара са с него, за да му помагат.

Близки до Михайлов споделят, че е отслабнал по препоръка на лекарите си, след като си направил изследвания и те били на горната граница.

Преди години големият артист отново се бе подложил на строга диета, за да свали излишните килограми, които му пречат в здравословен план. Той имал личен приятел известен диетолог, който му назначавал режим само на плодове и зеленчуци. В продължение на 15 дни Васил Михайлов ядял само по 1 кг плодове на ден и само така успявал да се втали.

 

 

В последно време му било особено важно да не си позволява да пълнее заради проблемите с краката. Тъкмо се стабилизирал и вече ходел по-уверено и без болки, а качването на допълнително тегло можело отново да повлияе негативно на състоянието му. Той все още не се е възстановил напълно от операцията за смяна на тазобедрена става, на която се подложи.

Интервенцията струва 7 хиляди лева и е сред най-рисковите, тъй като не дава 100% гаранция на пациентите, че ще могат да проходят след нея. Артистът обаче извадил късмет. Проблеми с кръвното и сърцето нямал, а положението с очите, на които има нелечима катаракта, овладял със специални очила, внос от чужбина.

Continue Reading

Previous: Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си
Next: Асен Василев излезе и каза истината за еврото! Това е датата!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.