Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какъв празник утре, 12 април – всичко за този ден, какъв църковен празник, какво не може да се прави
  • Новини

Какъв празник утре, 12 април – всичко за този ден, какъв църковен празник, какво не може да се прави

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
prazznikkkgg.png

Какъв е църковният празник утре?

12 април в църковния календар е денят на паметта Василий изповедник, епископ Парийски. Той живял през VIII век и се отличавал с такова благочестие, че жителите на град Пария го поставили на амвона като епископ. Василий мъдро и спокойно управлявал властта си. Но внезапно в тези градове се появила иконоборческа ерес, която Василий не подкрепил. През 754 г. е свикан Вселенският събор, по време на който е подписан свитък, в който е наредено да се унищожат всички икони. Василий се опита да забрани на еретиците да влизат в епархията му, но бе жестоко наказан за това.

Какво не трябва да се прави на 12 април?

Забранено е да се занимавате с ръкоделие и почистване.
Не е разрешено пиенето на алкохол и организирането на шумни забавления.

Народни знаци и традиции за 12 април

топло и сухо време в този ден – през лятото ще има голяма реколта от плодове;
силен вятър на 12 април показва ветровито лято;
удари внезапна слана – изчакайте голяма реколта от пшеница;
върбата вече е много пухкава – няма да има повече студено време;
много паяжини – води до горещо и сухо лято.

На този ден изоставените жени извършвали специална церемония, за да върнат своя любим. За да направят това, името на съпруга бе изписвано на лист хартия, хвърлен в огъня и кръстен три пъти.

Какво още трябва да знаем за утрешния ден?

12 април се отбелязва като Световен ден на хамстера . Датата на честването на този интересен празник не е избрана случайно. Именно на този ден през 1930 г. зоологът Израел Ахарони опитомява тези сладки животни.

Освен това 12 април е Международният ден на бездомните деца . Събитието стартира през 2011 г. Основната му цел е да привлече вниманието на обществото към проблема с бездомните деца, да повиши осведомеността за експлоатацията на детския труд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма рокада в bTV! Цънцарова слиза от екран
Next: Обрат с Гергьовден! Властта взе неочаквано решение

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.