Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да боядисаме яйцата за Великден? 4 варианта за цветно настроение
  • Новини

Как да боядисаме яйцата за Великден? 4 варианта за цветно настроение

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
dbgfgfbgfngfnfhgmhjm.png

Остават броени дни до предстоящия Великден. По традиция рано сутринта на Велики четвъртък се боядисват яйцата. Първото винаги се обагря в червено и се оставя за къщата, но за следващите можете да развихрите въображението си.

Как се варят яйца за Великден и колко време?
Великденските яйца трябва да са добре сварени – максимално твърдо, защото с тях ще се борим и защото трябва да издържат повече дни. Засича се времето от завиране на водата. Минимумът е 9 минути, максимумът – 15 минути (за много твърди).
СТАНДАРТ ви предлага 4 атрактивни начина с които със сигурност ще оберете овациите на Великден.
Със сода

Продукти: 9 твърдо сварени яйца, 4 порцеланови купички, течна боя за яйца, оцет (ябълков), мазнина, сода за хляб

Начин на боядисване: Във всяка купичка се изсипват 4 супени лъжици сода за хляб. След това се добавят няколко лъжици вода, разбърква се до получаване на гладка каша. След това се добавят цветовете във всяка купичка по отделно и се разбърква. Яйцата се подсушават и се подреждат във формички за мъфини. След което се изсипват по няколко лъжички от различните цветове каша със сода до получаване на комбинация по ваш вкус.
След това се заливат с по една лъжица оцет (ябълков) и се изчаква 15 минути. Накрая се избърсват с домакинска хартия. За финал се намазват с тампон напоен с олио за да добият лъскавина. Яйцата по този начин се боядисват в много нежни и светли разцветки.
С желатин

Продукти: твърдо сварени бели яйца, желатин на прах 2 пакетчета, боя за яйца на прах

Начин на боядисване: В средно голяма купа изсипваме 20 грама желатин. Залива се с вода докато покрие желатина. Оставя се да набъбне, след което се загрява на водна баня докато се получи гел. Вземете скара сложете тава под. Потапяте всяко яйце по отделно в желатина и поставяте на скарата. После поръсвате с прах от сухата боя и оставяте да се стича заедно със желатина. Може да комбинирате по няколко цвята, при стичането на желатина и боята се полуяава нежна цвятна диря от разтварянето на боята в желатина. Тази техника може да се приложи и върху вече боядисани яйца.

Както бабa ги боядисва

Начин на боядисване: Яйцата стават много красиви със земни цветове, които се преливат. Ползват се сурови яйца, защото при тази техника по време на боядисването те се сваряват. Подготвят се предварително по следния начин: всяко яйце (най-добре е да използвате бели яйца) се завързва стегнато в парче от дамски тънък чорапогащник като преди това яйцето се обвива в люспи от ЧЕРВЕН лук може да добавите и нормален жълт кромид лук. Използват се само най-горните и най-тъмни люспи (може да ги накъсате на дребно).

Не е нужно люспата да покрива цялото яйце. Правите торбичка от чорапогашника и сипате люспи колкото желаете. После завързвате. Трябва добре да се опъне чорапогащника и да се завърже стегнато. Така приготвените яйца се варят колкото е нужно (10-12 мин.). Накаря се почистват от люспите и се намазват с мазнина (олио) за блясък.

Феерия от цветове с пяна за бръснене

Продукти: предварително сварени бели яйца, пяна за бръснене, тава, течна или разтворима боя за яйца, ръкавици, хавлиена кърпа, оцет

Начин на боядисване: Варите яйцата на бавен огън. След като са готови, слагате малко оцет във водата и ги оставяте за около 10 минути.
Взимате флакона с пяната за бръснене и слагате плътен слой от нея по тавата. После капвате по малко от различните бои в нея. Взимате няколко яйца и ги търкаляте внимателно с ръка в пяната.
После вадите всяко шарено яйце и го оставяте да изсъхне добре на кърпата. За да не боядисате ръцете си, ползвайте гумени ръкавици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Роден фермер разкри огромна далавера с млякото у нас!
Next: Шок! Дете поигра в Южния парк в София, а когато майка му го погледна, изтръпна от ужас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.