Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да премахнем трайно всички мравки, бълхи и хлебарки
  • Новини

Как да премахнем трайно всички мравки, бълхи и хлебарки

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
stairqkwrnwqr.png

Трайно премахване на всички гадинки. Мравки, бълхи и хлебарки са най-честите неканени гости в нашите домове и апартаменти. Разбира се, всички знаем за опасностите, които носят тези противни насекоми.
Днес, ще ви представим 12 чудесни метода, с които ще можете да се отървете от тези вредители веднъж завинаги!

1) Използвайте препарати за миене на съдове срещу бълхи. Най-добре е да приложите натуралните формули и да тествате първо върху не голям участък.
От друга страна, можете да си направите капани за бълхи, като сложите препарата за миене на съдове в плитка купа или чиния.

2) Почистване и прахосмукачка в действие – това е всичко! Специалистите обясняват, че за да се отървете от бълхите, вие трябва да се отървате и от техните яйца и ларви.

Ако имате домашни любимци, проблемът с бълхите няма да бъде решен, докато не им купите ново легло и спално бельо.

3) Поръсете килима със сол. Солта дихидратира и убива бълхите, живеещи в килима. Трябва да използвате ситна сол и да я оставите 1-2 дни.

4) Направете си натурален спрей. В състава на този чудотворен спрей могат да бъдат включени естествени продукти като масло от розмарин и цитронела.

5) Ограничете мравките с помоща на подръчни средства. Ако видите мястото, от което изпълзяват мравките, обработете го с вазелин.

6) Стръв или капан за мравки! Много специалисти предлагат да си направите домашна примамка чрез смесване на една част боракс и три части пудра захар. Захарта привлича мравките, а бораксът ги отравя!

7) Намерете гнездото на мравките. Бъдете внимателни: някои мравки са агресивни и хапят болезнено! Изсипете вряла вода върху гнездото, така че водата да се разпространи по целия тунел.

8) Уморете хлебарките. Хлебарките не могат да живеят повече от една седмица без вода, затова се уверете, че нямате течове в къщата си.

9) Спрете хлебарките. Както в случая с мравките, има естествени вещества и миризми, които хлебарките не могат да понасят. Те включват дафинов лист, ментово масло, кедрово дърво, краставица и лимон.

10) Използвайте примамка. Има много видове примамки в магазините, но вие можете да направите своя собствена. Разбъркайте борна киселина, брашно и захар.

11) Пригответе си свой собствен спрей! Как? Със сапун и вода. Напръсквайки със сместа върху плота, се образува слой, който ефективно лишава насекомите от кислород!

12) Направете си капан за хлебарки! Хлебарките се нуждаят от вода, така че ще отидат навсякъде, за да я получат. Частично напълнете буркан с вода и го поставете на място, където често виждате тези твари. Те ще се изкачат в съда, но няма да могат да излязат!

Надяваме се, че тези съвети ще ви помогнат! Ако сте харесали статията, не забравяйте да я споделите с приятелите си!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Батерията на телефона ви изтощава ли се бързо? Вероятно го зареждате погрешно, ето как да го направите правилно
Next: Не пренебрегвайте ТАЗИ част от копривата: расте в момента и е по-силна от младите листа

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.