Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да пречистим дома си от лоша енергия и зли сили с чаша вода – по-силно от бяла магия
  • Новини

Как да пречистим дома си от лоша енергия и зли сили с чаша вода – по-силно от бяла магия

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
sdfgdfhdfghfghgfh.png

За силата на водата се говори от древни времена. Доказано е, че тя притежава „памет“, а хората от незапомнени времена я използват за лечение и пречистване на духа и тялото.

Спомнете си само за светената вода, на която се приписват едва ли не свръхестествени сили! Днес ще ви разкрием тайната на един специален пречистващ ритуал с вода , с чиято помощ ще може да се отървете от негативната енергия в дома си и да върнете хармонията и любовта.

Астролозите са категорични, че животворната течност е уникален и дори магически атрибут, в който някога се е родил животът, такъв, какъвто го познаваме.

 

Дори учените признават факта, че водата е в състояние да получава и предава различна информация, лекува някои наранявания и не на последно място има положителен ефект върху хората.

За извършване на ритуала, предложен от астролозите, е необходим стъклен съд. В него се сипва нормална вода (може и минерална), след което този съд (чаша, кана или дори може да ваза) се поставя на перваза на прозореца по такъв начин, че слънчева светлина (или лунна, ако е нощ) да падне върху водата.

Съдът с вода трябва да остане на перваза на прозореца за няколко часа.

 

След това трябва да се премести на различни места из помещението, което искате да изчистите от отрицателните енергии.

В същото време самите вие трябва да застанете над съда, да сключите ръцете си в молитва и да произнесете думи, в който трябва да поискате да почистите енергията в къщата си, да укрепите здравето на всички които живеят там и  да им осигурите добър сън и благополучие в живота.

След това се взема клонка или метла, потапяте я във водата и след това поръсвате във всеки ъгъл в дома си. Церемонията се повтаря във всички стаи на къщата.

 

След ритуала водата може или да се излее в канализацията, или да се използва за вземане на душ (може и само да измиете ръцете или лицето си с нея).

Вторият вариант също ще помогне да се отмие цялата отрицателна енергия.

Можете да повтаряте този обред всеки месец. Ще бъде особено добре, ако можете да го редувате – веднъж през деня, а другия път през нощ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 50 години заминах в Канада и карам спокойни старини
Next: Слава Севрюкова за новата година до 2037г.: Ще изтекат черните времена, България я чака добро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.