Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят
  • Новини

Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vdsfvsfdbddkfbnkdgfkngh.png

Понякога охлювите атакуват лехите и нападат листата на растенията като това се отразява изключително негативно на добива. Но опитните градинари разчитат на някои прости и същевременно с това ефективни методи, които помагат да се отървете от неканени гости в градината. Работещи методи против охлюви в градината Опитните градинари разчитат най-вече на чесъна. Неговият силен аромат и остър вкус може да отблъсне градински вредители като листни въшки и охлюви.

Много градинари предпочитат да използва естествени методи, за да не навредят на растенията. Чесънът винаги е бил използван като репелент и поради своята ефективност и екологичност този метод за борба с вредителите набира популярност. Всичко, от което се нуждаете, е разтвор, приготвен от чесън.

Просто счукайте няколко скилидки и ги накиснете във вода за няколко часа или за една нощ. Прецедете получената вода през тензух и я налейте в спрей бутилка.

Напръскайте листата на растенията с този разтвор. Острата миризма на чесън и горчивият му вкус ще прогонят вредителите от градината ви. В допълнение, сярното съединение, съдържащо се в чесъна, има противогъбични свойства, така че ще предпази растенията от различни гъбични инфекции. Това просто средство ще замени химическите пестициди, които биха могли да имат лош ефект върху вашите растения.

Опитните градинари също така съветват да засаждате чесън между редовете с онези растения, където най-често се срещат охлюви. Например, те обичат не само листа от ягоди, но дори и самите ягоди.

За да поддържате ефективността на спрея с чесън, пръскайте го върху растенията след дъжд или поливане. За да предпазите лехите от този вредител е необходимо да поръсите дървени стърготини и пясък между тях, тъй като за тези същества това е непреодолима бариера. В случая охлювите просто няма да могат да влязат в лехите, ще се „забият“ в пясъка и всичко, което остава, е да съберете и да ги унищожите.

Между градинските лехи може да се поставят и мокри парцали.

Подходящи са и листа от репей. Охлювите не обичат високите температури, така че през деня те ще искат да се скрият в сянката на разложения репей. По този начин ще е лесно да съберете охлювите и да ги унищожите или просто да ги изхвърлите далече от градината си, ако предпочитате да се борите с тях по хуманен начин.

Охлювите не обичат миризмата на кафе, затова се препоръчва да поръсите малко количество от продукта между лехите. Може дори да е евтино кафе или да използвате утайка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел
Next: Колко време след употребата на алкохол може да седнете зад волана /ТАБЛИЦА/

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.