Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как е създаден мостът, който потъва в морето?
  • Новини

Как е създаден мостът, който потъва в морето?

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
utyhghjghjjj.jpg

Инженерна мисъл на човека може да бъде брилянтна. Свидетелство за това безспорно е мостът Йоресунд.


Комбинираният автомобилно-железопътен мостът, кръстен на едноименния проток, свързва Швеция и Дания. Освен това инженерното чудо свързва както пътната, така и железопътната мрежа на Скандинавия и Централна и Западна Европа.

Съоръжението преминава почти 8 км от шведския бряг до изкуствения остров Пеберхолм, който се намира в средата на протока. Останалата част от съоръжението е тунел в продължение на 5 км – от остров Пеберхолм до датския остров Ама.

Ако трябва да сме точни, това не е точно и единствено мост – минава и под водата. Проектът се състои от три части: мост, изкуствен остров и тунел, което е и най-впечатляващото.

Изпълнението на тунелната част от съоръжението е, защото на датския бряг се намира летище Копенхаген, като се избира варианта за тунел, за да не се наруши трафика на аерогарата. Също така се осигурява корабна връзка в добро и лошо време.


Строителството започва през 1995-а година и завършва след само 4 години по-късно – през 1999-а. На 14 август той е открит за движение от Фредерик Датски – принц на Дания и от Виктория Шведска – принцеса на Швеция. Двамата се срещат по средата на моста, за да се поздравят за реализирането на успешния проект.

Разходите по построяването на моста възлизат на 4 милиарда евро и те са разделени между Швеция и Дания.

Днес през моста преминава европейският път Е20, а „Oresundsforbindelsen“ по железопътната линия. Ограничението на скоростта за автомобили, движещи се в тунела е 90 км./час, а в другите части на съоръжението – 110. Над половината от преминаващите използват влак. Така от Малмьо до Копенхаген може да се стигне за едва 35 минути.

Мостът Йоресунд е носител наградата на Международната асоциация за мостово инженерство за Изключителна структура.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сърцето ми се къса! Дъщеря ми дойде с куфар в ръка, пеленаче в количка и 3-годишна дъщеря – като пребита е, само плаче и гледа в земята
Next: Току-що се разведе, а вече стяга нова сватба! Джизъса се сдуши с кандидат-тъста си, получи благословията

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.