Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как лекар спасил милиони деца с обикновена морковена супа
  • Новини

Как лекар спасил милиони деца с обикновена морковена супа

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
gsdgsdggg.png

Представете си, че за около 150 години от 100 родени деца, 24-30 от тях не доживяват дори до една година. И една от основните причини била баналната диария. Добре, че през 20-ти век се появил педиатърът Ернст Моро, който с вълшебната си супа от моркови успял да намали наполовина смъртността сред децата.

Вълшебната супа

Страшно е да се мисли, но само преди век и половина средната продължителност на живота на човек е била наполовина от сегашната. Разбира се, това не означава, че нашите предци са живели до 35-40 години и са умирали от старост. По-голямата част от приноса към тази цифра се дължи на детската смъртност.

Но тогава се появява лекар, който спира тази задача – педиатърът Ернст Моро. Днес бихме нарекли Моро словенски лекар, тъй като той е роден на 8 декември 1874 г. в столицата на съвременна Словения, в Любляна. Но в онези далечни години това е само един от градовете на Австро-Унгарската империя.

През 1908 г. педиатърът Моро прави голямо откритие, което успява да бъде обяснено едва след 100 години. Рецептата бола лесна – половин килограм моркови се пасират, заливат се с литър вода, овкусяват се с три грама сол и се изпаряват до общ обем от един литър.

Едва през 2002 г. се изяснило, че ползите от супата са в образуваните в нея киселинни олигозахариди, които попадат в разтвора от морковите. Те пречат на бактериите да се прикрепят към чревната лигавица. Друго проучване показало, че благодарение на тези свойства, супата лекува дори диария, причинена от устойчивите на антибиотици бактерии.

Незаслужената забрава

Днес малцина знаят за Ернст Моро и за съжаление той не получил значително признание и награди.

Именно той прави откритието, че децата, хранени с майчино мляко, са много по-устойчиви на болести (много по-късно стана ясно, че бебетата „натурално“ мляко са защитени от майчините антитела, за разлика от „изкуственото“).

Именно Моро открил лактобацилите, съдържащи се във ферментиралите млечни продукти, и показал ползите от тях. Именно той открил рефлекса, който присъства при дете през първите месеци от живота: ако издадете остър звук близо до главата на бебето, тогава той първо ще разпери ръце, разпервайки пръстите си, а след това ще събере ръцете си, стискайки ги.

Ако няма този рефлекс, това е признак на увреждане или депресия на централната нервна система. Именно чрез рефлекса на Моро, или по-скоро поради липсата му, може да се подозира например церебрална парализа.

Изненадващо, въпреки всичките си заслуги, Моро живее скромен живот, не получава награди (той дори не е номиниран за Нобелова награда за медицина нито веднъж). Но пък имал късмета да оцелее в Третия райх.

Налага се само през 1936 г. да напусне професорството си в Хайделберг „по здравословни причини“ (всъщност заради съпругата си еврейка), но до 74-годишна възраст той прави това, което обича.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя сложи кора от банан в хладилника и само след 15 минути се отърва от проблема, който я тормозеше от години
Next: Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.