Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как може БНТ да пуска Под прикритие след Дебора?
  • Новини

Как може БНТ да пуска Под прикритие след Дебора?

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
bnqwtnadebooora.png

Август е петъкът на годината и като такъв му се полага да е леко мързелив. Тук ключовата дума е „леко“ – дори и когато е обзет от най-титаничния мързел, човек не бива да изключва напълно мозъка и критичното си мислене. Това е ценен урок, който в българските телевизии в момента проспиват, пише Webcafe.bg

Въпреки че и тази година лятната леност периодично се прекъсва от доста стряскащи новини, май последните не прескачат границите на нюзрумите. Или поне така изглежда.

Как иначе можем да си обясним, че след случая с Дебора от Стара Загора БНТ пуска „Под прикритие“?

Въпреки усещането, че мутренските години се завръщат под една или друга форма и че България си е отгледала няколко поколения мъже с нездрава представа за мъжественост, обществената телевизия пуска… сериал с мутри, побоища, включително и над жени, убийства и отровно, уж „мъжкарско“ поведение.

Голяма част от героите в „Под прикритие“ са точно от онзи типаж мъже, които в момента се чудим как или да превъзпитаме, или поне да възпрем да тероризират околните и да си получават адекватното наказание, ако все пак го сторят.

Неадекватно е на фона на ежедневни новини за домашен тормоз от страна на мъже, взели се я за Куката, я за Джаро, да пуснеш поредица, която освен да ги донасъска същите тях, нищо друго няма да направи. Достатъчно сънародници се изживяват за алфа мутри и без да им показваме на малкия екран такива.

Цялата концепция на „Под прикритие“ с всичките ѝ „Ще те смажа!“ и „Няма Джаро, няма Маро!“ вече е безвъзвратно морално остаряла, а да се излъчва точно сега граничи с престъпление.

И за да не се чувстват самотни в своята неадекватност в БНТ, от bTV са решили рязко да влязат в същата надпревара, този път с промо клип към музикално риалити.

Някой някъде из дълбините на Малкото НДК не е чувал, че по родните пътища и столични улици почти ежедневно загиват хора. Не е разбрал, че още има протести на лобното място на двама млади, които си отидоха на бул. „Сливница“ заради превишена скорост.

Не помни или пък не се сеща за Семерджиев или убиеца на Милен Цветков.

Само подобна амнезия може да накара въпросния човек да спретне промо клип, в който журито на риалитито „Гласът на България“ си прави гонки и дрифти със спортни коли из половин София. Вярно, видеото е инспирирано от действителен случай – все пак всяка вечер столицата се оглася от всички краища от пилене на гуми.

Ето затова въпреки споменатия летен мързел не е лошо умът да не заспива дотам, че да вкара пиленето на гуми и дрифтенето в рекламен клип. Би трябвало да е логично, че не е ОК да показваш на аудитория, част от която явно е склонна към насилие, още насилие.

Или че не е особено възпитателно да снимаш Дара и Миро – идоли на доста подрастващи – да шофират меко казано неразумно. Причината е, че има огромна връзка между това какво се излъчва по телевизията и онова, което се случва по домовете и улиците ни.

Обичаме да се залъгваме, че „то никой не гледа телевизия“, но всъщност почти всеки попада пред малкия екран поне за малко. Да, дори и тийнейджърите.

И излъчвайки неща като „Под прикритие“ и спотове с гонки телевизията несъзнателно ги утвърждава като приемлив модел на поведение.

Щом там може, защо пък да не може и в реалния живот, нали така?

А можеше съвсем съзнателно същата тази телевизия поне за малко да прекрати летния си амок и да съобрази съдържанието си с реалността, която напоследък никак не е розова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиченцето чуло от родителите си, че само чудо може да спаси брат й. Цената на едно чудо
Next: Служител на банка е присвоил половин милион лв. Предишният случай е на трупчета от 6 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.