Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали
  • Новини

Как обикновен чорап ще спаси ябълково дърво от листни въшки и мравки: направете го така – и няма да са необходими химикали

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbfgbgnhgnhjmhjmhj.png

Как чорапите ще ви помогнат? Ще си направим… „капани“.

Капаните са лепкави (с помощта на лепило), защитни и възпиращи и понякога импрегнирани с инсектициди.

Ако говорим за лепкави колани, тогава те се подреждат с добавяне на специално лепило, което бързо изсъхва. Лепилото се нанася върху лента от плат, хартия, нетъкан материал или дори директно върху ствол на дърво с ръб за лента.

Предпазните колани използват други вещества вместо лепило. Например масло. Благодарение на маслото мравките не могат да преодолеят колана, тъй като неговата вискозна консистенция е неприятна за тях.

Колан от масло върху дърво трябва да бъде направен приблизително 10-12 см широк. Често към него се добавят сажди от пещ или вещества, които миришат силно (дизел и др.).

От парче плат, напоено с масло с други вещества, се изрязва „колан“ и се завързва за ствола на дърво. Старите чорапи, които са нарязани на спирала, са много подходящи за тези цели. Мравките няма да харесат маслото и острата миризма.

Тъй като течността се изпарява, след 10-14 дни, инфилтрацията трябва да се поднови. Коланите могат да се поставят и под дървета на земята, това гарантирано осигурява защита срещу вредители.

Важно е да се отбележи, че такъв капан за мравки и листни въшки се завързва на височина 0,3-0,5-1,0-1,5 метра. На едно дърво трябва да има поне 2 колана.

За да може „коланът“ да прилепне плътно към кората, се препоръчва да се използва подплата, например пяна или полистирол. Пукнатините се покриват с глина или пластилин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Световен гигант налива още милиони в наш град
Next: Сняг и то на парцали ще вали в част от България, обяви НИМХ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.