Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как от 1 литър мляко да направите повече от 1 кг сирене: икономично, вкусно, просто и бързо
  • Новини

Как от 1 литър мляко да направите повече от 1 кг сирене: икономично, вкусно, просто и бързо

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
ltituasurasras.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Това е най-лесният и икономичен начин за приготвяне на сирене у дома . От един литър мляко се получава малко повече от 1 килограм вкусно сирене или по-скоро кашкавал, което се нарязва лесно и е чудесно за сервиране като лека закуска, за добавяне към салати и различни ястия.

домашно сирене

Когато прочетете рецептата, сигурно ще се изненадате да научите, че много от купешките „сирена“ и „кашкавали“ се приготвят по подобен начин.

Оригиналното сирене, което познаваме като такова, се приготвя по съвсем различна технология. За да се получи качествено сирене от 1,2 кг, понякога са необходими от 5 до 10 литра мляко.

Така че, не очаквайте от тази рецепта, че ще получите оригинално узряло бяло сирене, а качествен млечен продукт по подобие на различните „гауди“, които купувате. Приготвено в домашни условия без никакви други добавки и с огромна разлика в цената си заслужава да си запишете рецептата и да я пробвате. Ето какво ви трябва:

Домашно сирене от мляко

Продукти:

1 литър прясно мляко (с масленост над 2,8%)

1 чаена лъжичка сол

1 супена лъжица масло

1 чаша (от 200 мл) царевично нишесте

140 г произволен кашкавал или твърдо сирене по избор

1 триъгълник топено сирене

Може да се обогати с различни подправки, билки и др.

Приготвяне:

Първо изсипете един литър мляко в тенджера и го загрейте на умерена температура. Запазете кутията от млякото за по-късно. Внимателно отрежете само единия край, който да служи като форма за сиренето.

Кашкавалът се настъргва от едрата страна на рендето. Добавете чаена лъжичка сол към млякото и разбъркайте, за да се разтвори.

След това добавете супена лъжица млечно масло и разбъркайте отново, докато се разтопи. Когато маслото се разтопи и млякото се загрее преди да заври, добавете една чаша царевично нишесте (може също да отделите малко от млякото предварително и да разтворите нишестето, след което да го добавите към горещото мляко и да го сварите също като пудинг ).

приготвяне домашен кашкавал

Разбийте добре с телена бъркалка, докато се разбият всички бучки и продължете да варите с непрекъснато разбиване. Добавете настъргания кашкавал и триъгълника топено сирене и продължете да бъркате. Когато се сгъсти, пасирайте до получаване на фина и гладка смес.

приготвяне кашкавал

По този начин ще получите един вид топено сирене, близко по консистенция до пудинг. По желание можете да добавите и малко куркума на прах, за да получите жълт цвят. Можете да добавите различни билки, наситнена люта чушка, див лук и чесън и др. Регулирайте вкуса според вашите желания.

приготвяне домашно сирене

Изсипете получената смес във формата (тетрапака от прясно мляко). Разклатете леко и оставете да се охлади до стайна температура, след това оставете в хладилник за поне 4 часа, за да стегне, или за предпочитане за една нощ. След това го извадете в поднос, нарежете и сервирайте.

домашен кашкавал

Останалите приберете увити в стреч фолио в хладилника.

Материалът Как от 1 литър мляко да направите повече от 1 кг сирене: икономично, вкусно, просто и бързо е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Криминалното досие на Димитър Любенов, който уби човек на околовръсното ще ви потресе
Next: Нова касапница на пътя, този път загина обичаната спортиска Мария

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.