И до днес е загадка за науката как пияният главен пекар на кораба Титаник Charles Joughin оцелява над 2 часа в ледените води на северния Атлантик.
Според медицината той би трябвало да е мъртъв много преди трезвите жертви, които умират за около 10 минути в ледената вода.
Той е спял в каютата си, когато е събуден от удара в айсберга около 11:20 вечерта. Излиза на палубата и вижда какво се случва.
Връща се в каютата си и за около час-два изпива 1 бутилка бренди. Корабът потъва малко след 2 часа нощта.
Чарлс прекарва над 2 часа в ледените води, като някои от спасителните лодки не му позволяват да се качи на тях и го бутат обратно във водата. Накрая една го качва и той се спасява.
Не изпускай тези оферти:
Величието на Титаник и възпяването му в редица филми е особено пресилено, имайки предвид неадекватните мерки и причините за потапянето. Със сигурност мнозина го класифицират като трагедия, но ако разгледаме направените грешки и цифрата от близо 1500 души, а след това я поставим в секцията с жертви, статистиката трудно би могла да постави този етикет. Същата не се използва за определянето на статута на подобни инциденти и със сигурност всеки човешки живот е важен, а в следствие на редица грешки, включително така наречените човешки.
Взетите решения на капитана показват, че нито един плавателен съд не е толкова неуязвим, колкото се представя на хартия. Във финалните часове на ливърпулското величие, всеки човек търси своя начин за спасение, а сред тези хора е главният пекар на кораба – Чарлз Джуфин. Докато всички тичат към спасителните лодки и търсят жилетки, Чарлз се притеснявал за един много важен елемент от цялото плаване – алкохолът. Истината е, че докато другите крещели и се давили в ледените води, пекарят спокойно плавал по водата и дори не охкал от студа.
Така се носил до сутринта, докато не дошла спасителна лодка да го прибере. И докато науката доказва, че пияният човек може да замръзне много по-бързо от трезвения. Когато човек замръзва, топлата кръв напуска жизненоважните органи и се отправя към точката на измръзване, за да повиши температурата. Следователно всяко тяло в ледена вода ще направи точно това и ще повиши риска от хипотермия. Говорим за алкохол, защото Чарлз прекарал до последно времето в бара на кораба, опустошавайки всяка по-ценна бутилка, която може да види.
Истината е, че докато всички се опитвали да се спасят, мъжът попитал един от офицерите на борда: „Какво ще правим с алкохола?“. Очевидно никой не му обърнал внимание и вместо да се паникьосва, мъжът първо избрал да се зареди с висококачествено бренди. Почерпен геройски, той вече можел да напусне този свят, но за изненада на мнозина, включително и експерти, алкохолът го спасява. А обясненията са още по-интересни. Канадският експерт Гордън Гисбрехт смята, че при температура на водата от -2 градуса по Целзий, тялото бързо успява да стегне кръвоносните съдове и да спре ефекта от алкохола.
Според него, средните количества в алкохол могат да имат точно обратния ефект и да бъдат особено добър фактор при задържането на температура. Течната форма на кураж в тялото обаче е помогнала за две неща: психологичната бариера и също така, преодоляването на студа. Най-важното е, че при първия шоков удар с водата, именно той ще намали значително стреса в тялото и няма да позволи първите защитни мерки на тялото. В последните 14 години се провежда изследване на медицинските картони на пострадали от огнестрелна рана и намушкване.
Статистиката показва, че хората, които са консумирали алкохол непосредствено преди нараняването, имат много по-високи шансове за оцеляване, за разлика от тези, които не са. Гисбрехт е наблюдавал и пациенти с измръзвания, все пак в Канада има достатъчно такива, които влизат в Спешното отделение, при това с температура, която не би трябвало да е такава. Действията на Чарлз в онази вечер се оказват особено решителни за неговото оцеляване. Когато корабът удря ледника, той е сред хората, които започват да раздават полагащите се хранителни запаси, те включват хляб и бисквити. Преди да се качи, той отива до бара и решава да изпие една чаша.
Куражът се повишил значително и заедно с още 3-ма души, пекарят започнал да настанява жени в лодките, отказвайки своето собствено място. Много по-късно ще признава, че буквално ги е качвал против волята им. Към 1 часа и 30 минути след полунощ, когато спасителните лодки на горната палуба вече са пълни, Чарлз решил да допие. Прави го във време, в което останалите 1500 души осъзнават каква ще бъде съдбата им. Вместо обаче да остане в бара, мъжът взел бутилки с бренди и се настанил в собствената си каюта. Дори не се развълнувал от факта, че ледената вода вече влиза под вратата в каютата му. Без спасителна лодка и жилетка, мъжът решава да хвърля дървените столове пред борда, за да остави колкото се може повече плаващи предмети във водата. След това решава да пийне малко вода.
В този момент корабът се чупи на две. Оцелелите ще разказват, че това е бил много грозен момент, но пекарят бил достатъчно зареден, за да опише изживяването като скъсано листо над водата. Това обаче го мотивира напусне каютата си и да тръгне нагоре към издигащата се страна. В 2 часа и 20 минути, той е един от последните, които асансьорно потъват заедно с кораба. Това е и момента, в който неговия работодател автоматично приключва съществуването си. Първата среща с ледената вода се описва като „студен шок“ за тялото, вторият офицер на Титаник – Чарлз Лайтролер заявява, че усещането може да се опише като „хиляди ножове, които се забиват едновременно в тялото“.
Към това трябва да добавим и усещането за задушаване или учестено дишане – едно от двете задължително се случва. И до днес науката би потвърдила, че в тези условия човек може да издържи няколко минути в океана. Всички пострадали от ледени води признават, че усещат как студа успява да ги залости в една мъртвешка прегръдка. Истината е, че шокът от промяната трае точно 90 секунди. Средностатистическият човек може да издържи около 10 минути, преди да изтръпне и сърцето му да спре. Трябва обаче да добавим, че десетте минути са възможни при някакви нива на спокойствие. Паникьосаните пасажери, които за първи път докосват водата, редуцират времето за оцеляване до 1-2 минути.
Нека не забравяме, че Камерън рязко напомня точно това, когато критиките за смъртта на Джак във филма се редят една след друга. Пекарят има и още един плюс, преди да се качи на високата половина, той препасва спасителен пояс около кръста си, следователно само половината от тялото му е потопено. Това до някаква степен също може да е помогнало, но според други учени, алкохолът не е позволил на тялото да се стегне и да не изпусне температурата, опитвайки се да затопли крайници. Според канадския експерт Стивън Чеунг, най-вероятно напитката е помогнала повече за добиването на сериозна смелост, която е притъпила ефекта от шока във водата.
В следващите години Чарлз ще бъде търсен от редица издания, на които ще издаде тайната за оцеляване при потъване на кораба. На първо място трябва да отбележим, че той е последният човек, който влиза във водата. Според очевидци, пекарят наистина се е държал на перилата от другата страна на кораба, което автоматично повишава шансовете му за оцеляване. Нещо повече, липсват елементите, които да го завлекат надолу към водата. На второ място трябва да отбележим спокойствието, с което е приел фактите. Служителят така и не намерил сили да се вълнува от случващото, за което можем да смятаме, че алкохолът е изиграл особена роля, но не можем да сме категорични как точно е проработил в негова полза. Веднъж щом и този проблем е решен, щастливецът започнал да мисли стратегии, с които да излезе от водата.
Редица инструктори за оцеляване често заявяват, че решението е пред очите на бедстващите. Много планинари подминават маркираната пътека, жертвите на пожар не са намерили правилния изход и често го пропускат в паниката. самолетните пилоти пропускат да натиснат един единствен бутон в следствие на паниката. Чарлз не можел да се панира толкова и започнал да гребе към обекти, които могат да го задържат извън водата. В последствие успял да стигне до спасителната лодка, докато много други вече не били сред живите, за да последват неговия пример. Достига до една спасителна лодка, в която има място да бъде качен. След това идва и корабът Карпатия.
На самия кораб ще се опитва да стопли само краката си – те са подути в следствие на ниските температури. Експертите добавят и още една важна стъпка, която може да помогне в този случай – добавянето на още един слой дрехи. В ледените води, дори и мокри, те значително повишават времето за измръзване на крайниците. Веднъж щом тази драма приключва, пекарят се връща обратно като корабен служител и работи дори през Втората Световна война като член на военен плавателен съд.
Дава няколко интервюта за различни издания, вестниците пускат заглавия като „Пияният пекар, който оцеля на борда на Титаник“, а когато кино индустрията се интересува от него, включително и Джеймс Камерън, мнозина започват да използват неговото вдъхновение за оцеляване. Дори скептиците са съгласни да го нарекат „човек, който просто отказвал да умре“. Важно е да се отбележи, че изчисляването на времето, както и шансовете за оцеляване, са изключително различни за всеки човек. Статистиката се базира изцяло на качествата на бедстващия, следователно мнозина могат да оцелеят и още толкова да нямат този шанс.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: