Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как са живели преди години нашите баби и дядовци
  • Новини

Как са живели преди години нашите баби и дядовци

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
qwrqwriwqtkqwkkskss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От деца знаем, че мъдростта и опита на старите хора са безценни. Много неща бихме научили от тях, ако си дадем малко време за да ги чуем.

Те са живели при много по-лоши материални и социални условия, но са имали нещо много по-ценно – усещането за общност, за съпричастност и взаимопомощ.

Просто животът ги е научил на това. Както са казвали „Бог високо, цар – далеко!”. Кой да им помогне, ако не си помогнат сами?

Нашите баби и дядовци разказват много показателни истории в тази насока.

Ето, на един човек в селото са му се издавили всички овце. А те са били неговата прехрана и неговият живот. Какво му оставало освен наистина да се раздели с него?

Но съселяните му веднага са намерили решение, което никой властник и никое правителство няма да даде – събрали са от всяка къща кой каквото има – по агне, по козле…

И човекът отново се сдобил със смисъл да живее!

А добитъкът му се оказал повече, отколкото преди нещастието…

Когато някой започнел да строи къща, всеки който е имал възможност, е помагал – един с материали, друг с инструменти, трети с труд.

Стопанинът е трябвало само да купи пироните, всичко друго е било намирано, подготвяно и доставяно от съселяните му. По този начин и най-бедните са получавали свой дом, без да се заробват с непосилни кредити и дългове.

А нещата са толкова прости – самоорганизацията и саморегулирането на общостта са способни да постигнат много повече от всеки административен акт.

Днес помагам на друг, утре ще се наложи той да помага на мене. И как например да не отидеш да гасиш къщата на съседа, нали иначе огъня ще дойде и при теб!

За всичко това няма нужда от писани закони или правила. Има нужда от здрав разум. Такъв, който много често липсва в съвременното ни уж уредено и обезпечено общество.

Ето и пример за строеж на къща от една сплотена и организирана общност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж занесе бели рози на гроба на съпругата си, но като се прибира, вижда същите цветя в кухненската ваза
Next: Това семейство си купи празен остров: Това, в което го превърнаха, ще ви остави без дъх

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.