Лещата е неотделима част от българската кухня, като яхнията от нея е обичано ястие както от големи, така и от малки. Освен това, лещата е изключително полезна и хранителна, богата на растителни протеини, магнезий, фолиева киселина и фибри, което я прави идеален източник на хранителни вещества. Но как се приготвя лещата правилно? Днес ще дадем светлина върху този въпрос.
Избор на сорт и подготовка На пазара може да се намерят различни видове леща – червена, зелена, черна, кафява.
В България най-популярна е класическата кафява леща, която е подходяща за приготвянето на традиционната яхния от леща.
За 4-ма души ще са ви необходими около 400-500 грама леща, която предварително трябва да измиете и почистите под студена вода. леща Готвене на лещата Първо започнете да варите лещата на слаб или среден огън. За кафявата леща е необходимо около 30 минути за варене. Добавете варенето на лещата и останалите съставки като чесън, лук, моркови и чушки.
Подправки и закуски След като лещата и останалите зеленчуци са сварени, добавете доматено пюре и подправките. Оставете ястието да къкри на слаб огън за около 10-15 минути, за да се смесят вкусовете. Не забравяйте да добавите ключовите подправки – чесъна и чубрицата, които правят лещата неповторима.
Готвенето на вкусна и хранителна леща не е сложно, ако знаете правилните стъпки. Изберете подходящия сорт, варете на слаб огън и не забравяйте ключовите подправки. Следвайки тези стъпки, всяка яхния от леща ще бъде изкушаващо вкусна. Добър апетит!
А рхеолозите, които копаели в древно, изоставено селище в Иракски Кюрдистан, са имали прост начин да разберат какво има в една стена от кал и какво представлява вътрешността на една стая. Стените от кал, разделящи стаите на домовете в селището през хилядите години от изоставянето му, били пълни – просто пълни – с леща.
„Долните 30 см от пълнежа на стените на стаята са черни от леща; големите части са почти 100% от леща“, пише археологът Мери Шепърсън в материал от 2017 г. за The Guardian за разкопките в Иракски Кюрдистан. И това далеч не е единственото скривалище за леща, открито от археолозите в Близкия изток. Подобна находка е имало през 1983 г. на място в Израел, датирано от преди около 10 000 години.
Място
Пшеницата и ечемикът са били много разпространени като едни от първите растения, култивирани в началото на селското стопанство в района на Плодородния полумесец. Но и лещата има своето място. Откога това скромно бобово растение е с нас и кога и защо е било култивирано, пише Би Би Си.
Цивилизациите са започнали да отглеждат леща приблизително по същото време като пшеницата и ечемика, казва Уго Оливейра, генетик от Университета в Алгарве – най-южния регион на Португалия. Тези растения са втъкани в модел, при който хората са се обърнали към земеделието, вместо към лова и събирането на корени и плодове. „Във всички тези модели винаги има зърнена култура и винаги има бобово растение“, казва Оливейра. Той ги изброява: В Мезоамерика – царевица и боб; в Западна Африка – сорго и кравешки грах; в Източна Азия – ориз и соя. А в Близкия изток – пшеница, ечемик и леща.
Диета
Това вероятно е така, защото зърнените храни са богати на въглехидрати за бърза енергия, казва Оливейра, докато бобовите растения дават протеин – протеинът дава около 25% от калориите на лещата. Можете да изградите сложно общество върху това сдвояване и много пъти в хода на човешката история хората са го правили. В древния Близък изток лещата е била един от основните източници на протеини, много по-важна в диетите на повечето хора от месото или животинските продукти.
„Това все още е актуално за днешния свят“, каза Оливейра. И добавя: „В развития свят сме склонни да мислим, че основният източник на протеини е месото. Но в страните с ниски и средни доходи основният източник на протеин все още е растителен.“ Древните египтяни вероятно са били същите; пирамидите са построени от хора, които са се хранели с леща, грах и нахут.
ДНК
Любопитни за процеса, който отвежда лещата от диво растение до основния камък на цивилизацията, Оливейра и колегите му секвенират ДНК на култивирани лещи, съхранявани в генни банки, както и на многобройни диви роднини. Те открили, че днешната реколта е потомък на един-единствен див вид, Lens orientalis, и култивирането е съсредоточено в Плодородния полумесец, въпреки че данните не ни позволяват да определим точно къде лещата е била отгледана за първи път като култура. Нещо повече, ДНК информацията, която са генерирали, може да помогне на изследователите да идентифицират генетичните основи на свойства като устойчивост на екстремни горещини и болести.
Агрономите все повече се обръщат към дивите роднини на културите за способности като тези. Наскоро селекционери на картофи в Перу отгледаха растения, снабдени с гени от диви картофи, които ги правят устойчиви на опустошителна болест. В Мароко е отгледана толерантна към суша пшеница, която също е резултат от кръстосване. Тъй като хората са призовани да заменят месото в диетите си с растителни храни като начин за намаляване на въздействието си върху климата, лещата има потенциала отново да заеме централно място в менюто ни.
Дефицит
Нидерландската правителствена агенция CBI отбелязва, че производството на леща се е увеличило значително в Европа между 2017 г. и 2021 г., въпреки че търсенето все още е толкова високо, че е необходим внос, за да се запълни дефицитът. Тъй като климатът в света става все по-нестабилен, фермерите и животновъдите ще бъдат изправени пред предизвикателства, които не са виждали досега. „Тъй като изменението на климата се случва толкова бързо“, казва Оливейра, „ще трябва да ускорим отглеждането на растения.“
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: