Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!
  • Новини

Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfbvdsbgfdjgfjgjgh.png

Какво трябва да знаете за германците? Повечето от тях са педантични, имат добре определен план и безупречен ред в къщата. В тази част на Европа всичко е планирано до най-малкия детайл: от времето за хранене до сортирането на боклука. И това изобщо не е стереотип! Въпреки това ще бъдете много изненадани, когато разберете  как се мият чинии в Германия .

Нека започнем с факта, че съдовете не се мият на ръка почти никъде: съдомиялни машини има в повечето къщи и дори общежития. Но ако съдомиялната е счупена или изобщо липсва по някаква причина, можете да станете свидетели на интересен феномен .

Как немците мият чинии?

 

Преди да се изненадаме, нека си спомним как е обичайно при нас: всяка чиния и вилица се търкат със сапун отделно и след това се изплакват отделно. Понякога дори няколко пъти! И дори вече чисти, но сухи съдове, отново изплакваме преди употреба – ей така, за всеки случай. Всичко се дължи на факта, че сме чували за опасностите от миялните препарати и се опитваме да сведем до минимум тяхното навлизане в храната.

По неофициални данни средностатистическият човек изяжда около чаша течен препарат за чинии на година. Много, нали? Доста често домакинските химикали са склонни да се натрупват в тялото. И също така да му повлияят негативно.

 

Ефектът от препаратите за миене на чинии

  • намаляват имунитета
  • нарушават функцията на храносмилателния тракт
  • провокират алергични реакции
  • добавки като повърхностноактивни вещества разрушават бъбречната тъкан
  • на първо място страда кожата на ръцете – представете си какво причинява сапунът на тялото отвътре

Затова сме свикнали да изплакваме всичко старателно. В Германия обаче ситуацията е напълно противоположна. Германците, при липса на съдомиялна машина, пълнят мивката с вода и добавят препарат към нея. След това всички съдове се измиват в тази сапунена вода. И после какво?

 

След това оставят чиниите, чашите и вилиците направо от мивката да изсъхнат върху кърпа. Или подсушават съдовете. Жителите на Германия коментират този подход към почистването по следния начин: върху чиниите остава много малко сапун, а прекомерната употреба на вода е пагубна за нашата планета. Освен това не е евтино.

Германците са много щателни по отношение на опазването на околната среда, така че се опитват да използват ресурсите икономично. Малко вероятно е обаче подобен подход да се нарече полезен за здравето. А вие какво мислите?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи
Next: Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.