Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!
  • Новини

Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfbvdsbgfdjgfjgjgh.png

Какво трябва да знаете за германците? Повечето от тях са педантични, имат добре определен план и безупречен ред в къщата. В тази част на Европа всичко е планирано до най-малкия детайл: от времето за хранене до сортирането на боклука. И това изобщо не е стереотип! Въпреки това ще бъдете много изненадани, когато разберете  как се мият чинии в Германия .

Нека започнем с факта, че съдовете не се мият на ръка почти никъде: съдомиялни машини има в повечето къщи и дори общежития. Но ако съдомиялната е счупена или изобщо липсва по някаква причина, можете да станете свидетели на интересен феномен .

Как немците мият чинии?

 

Преди да се изненадаме, нека си спомним как е обичайно при нас: всяка чиния и вилица се търкат със сапун отделно и след това се изплакват отделно. Понякога дори няколко пъти! И дори вече чисти, но сухи съдове, отново изплакваме преди употреба – ей така, за всеки случай. Всичко се дължи на факта, че сме чували за опасностите от миялните препарати и се опитваме да сведем до минимум тяхното навлизане в храната.

По неофициални данни средностатистическият човек изяжда около чаша течен препарат за чинии на година. Много, нали? Доста често домакинските химикали са склонни да се натрупват в тялото. И също така да му повлияят негативно.

 

Ефектът от препаратите за миене на чинии

  • намаляват имунитета
  • нарушават функцията на храносмилателния тракт
  • провокират алергични реакции
  • добавки като повърхностноактивни вещества разрушават бъбречната тъкан
  • на първо място страда кожата на ръцете – представете си какво причинява сапунът на тялото отвътре

Затова сме свикнали да изплакваме всичко старателно. В Германия обаче ситуацията е напълно противоположна. Германците, при липса на съдомиялна машина, пълнят мивката с вода и добавят препарат към нея. След това всички съдове се измиват в тази сапунена вода. И после какво?

 

След това оставят чиниите, чашите и вилиците направо от мивката да изсъхнат върху кърпа. Или подсушават съдовете. Жителите на Германия коментират този подход към почистването по следния начин: върху чиниите остава много малко сапун, а прекомерната употреба на вода е пагубна за нашата планета. Освен това не е евтино.

Германците са много щателни по отношение на опазването на околната среда, така че се опитват да използват ресурсите икономично. Малко вероятно е обаче подобен подход да се нарече полезен за здравето. А вие какво мислите?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи
Next: Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.