Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КАК СЕ ПИШЕ: Безспорен или безпорен, потискам или подтискам… 65 думи със специфичен правопис
  • Новини

КАК СЕ ПИШЕ: Безспорен или безпорен, потискам или подтискам… 65 думи със специфичен правопис

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
dsafssdfgsfdhfghgf.png

Когато стане дума за граматика, всеки обича да се изказва относно чуждото ниво
на грамотност, като най-често обаче самият той допуска грешки.

 

Ако приемем, че
езикът е националноопределящ белег, а за нашия народ – и свръхценност, помогнала
ни да оцелеем и да се съхраним като нация през нелеките исторически процеси, то
не е ли важно да го уважаваме, да го ценим и най-вече – да го познаваме?

 

Решихме
да подготвим за Вас някои кратки учебни статии, с които да си опресните знанията
по български език, а от време на време ще Ви даваме възможност да проверявате
наученото и чрез тестове. Да учим и да се забавляваме!

 

Днес ще обогатим списъка на думи със специфичен правопис  или просто такива, които се грешат често.

Запомнете – пише се:

 

Абитуриент (а не абитюрент)

Анцуг (а не анцунг)

Бенка (а не бемка)

Бонбон (а не бомбон)

Безсмислен ( а не безмислен)

Безспорен (а не безпорен)

 

Безпокоя (а не безспокоя)

Въставам (а не възставам)

Въстаник ( а не възстанник)

Възпирам (а не възспирам)

Странноприемница (а не страноприемница)

 

Полилей (а не полюлей)

Потискам (а не подтискам)

Заимствам (а не взаимствам)

Сякаш (а не всякаш)

Влязох (а не влезнах); влязохме (а не влезнахме)

 

Излязох (а не излезнах); излязохме (а не излезнахме)

Кренвирш (а не кремвирш)

Теоретичен (а не теоритичен)

Коригирам (а не корегирам)

Одеяло (а не одеало)

Току-що (а не току що или токущо)

 

Вследствие (а не в следствие)

Впоследствие (а не в последствие)

Невинаги (а не не винаги)

Неслучайно (а не не случайно)

 

Нехая (а не не хая)

Претекст (а не предтекст)

Юрисконсулт (а не юристконсулт)

Подставено лице (а не поставено)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Инфарктна ситуация на Летище София, гледката е страшна
Next: Учени със странно твърдение: През 2025 г. Европа ще замръзне!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.