Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Как се пише: осигуровки, осигоровки, усигуровки или усигоровки?
  • Без категория

Как се пише: осигуровки, осигоровки, усигуровки или усигоровки?

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2025
Screenshot_29

Думата се изписва правилно по следния начин – осигуровки.
Примери:

Плащането на данъци и осигуровки е задължително.

Може да платите осигуровките си по електронен път.

Още полезна информация:

 

Обикновено първото впечатление, което създаваме, е решаващо за възприемането ни от околните. То започва със „Здравей“ и е напълно възможно да завърши с него особено ако визираме бизнес комуникация или комуникацията онлайн, при която си изграждаме представа за отсрещната страна само въз основа на използваните лексика, стил, език, правопис и пунктуация, тъй като не виждаме лицето срещу себе си и не е възможно изграждане на впечатление въз основа и на други критерии като облекло, визия, жестове, опит, образование, демонстрирани способности и пр. Така едно простичко на пръв поглед „Здравей“ се превръщат във визитна картичка, която може да ни постави етикет „грамотен“ или „прост“, като съответно съобщението ни попадне в кошчето или да достигне там, където желаем – на нечие важно бюро или до нечие сърце. Ако сте мениджър на сериозен бранд, компания, институция или проект, едва ли бихте продължили комуникацията с кандидат, започващ я с онова дразнещо „Здр.“, което се превърна буквално в явление сред младите в социалните мрежи, последвано от неправилен изказ, правописни, пунктуационни и граматически грешки.

Ситуацията не е много по-различна и на любовния  фронт, където търсещите сериозен и прогресивен партньор най-често подминават неграмотните поздрави от непознати потенциални кандидати, окачествявайки ги като несериозни, идващи от неподходящи кандидати.  Всичко това прави въпроса кога се пише запетая след здравей или след по-учтивото „Здравейте“ – поздрав, с който започваме по-формалната комуникация, важен, за да не остане това първо изречение и последно в дадена комуникация.

 

Кога се пише запетая след здравей?

 

Бърза справка с правописния речник, за да не бъдем голословни, дава също така бърз отговор на въпроса кога се пише запетая след здравей. На страница 77 от официален правописен речник на българския език на БАН, издаден от „Просвета“ през 2012 откриваме, че правило, което да изисква пунктуационен знак – запетая – след или пред „здравей“ няма. Ако обаче „Здравей“ формира самостоятелно изречение, то следва да поставим точка или удивителен знак след здравей, тъй като краят на изречението изисква знак.

Важно е да разгледаме и ситуацията, при която поздравът е съчетан с обръщение, както обикновено е редно освен ако не се обръщаме към близък или приятел, когато и самото „здравей“ може да липсва като цяло в комуникацията без отрицателни последствия за нас. В случай на обръщение след поздрава, каквото е редно да  присъства особено в официалната комуникация, то ролята и мястото на запетаята, нейната необходимост се определят именно от това обръщение. „Здравейте, г-н Петков“,  „Здравейте, г-н управител“, „Здравей, Нели“ и много други примери красноречиво сочат, че след „здравей“ или „здравейте“ се поставя запетая, когато там стои обръщение. Това обръщение може да е име, длъжност или дори най-святата дума – мамо, като във всички случаи обръщението (независимо какво е то), изисква поставянето на запетая след „здравей“, като изискването за поставяне на запетая е свързано не със самия поздрав, а с обръщението.

Подобна е и ситуацията, ако обръщението предхожда поздрава. В случай на употреба на „Г-н управител, здравейте.“ вместо на „Здравейте, г-н управител“  запетая също се поставя, като в случая тя е след „здравейте“ и пред обръщението, а необходимостта от нея се обуславя от необходимостта по правило да поставим запетая при обръщения.

 

Нарастващата роля на писмената бизнес комуникация и на общуването в бизнес и работната сфера онлайн поставя редица проблеми пред нас, като стават все по-чести и  въпросите къде да се пишат запетаи при кореспонденция. Все по-често се наблюдава изпускане на запетаята след края на обръщението, когато то следва поздрава, което е груба грешка. „Здравейте, г-н управител,“ или „Г-н управител, здравейте“, са правилните начини, по които да използвате „Здравей“ в писмената реч. Надяваме се не само да усвоите правилото и да използвате коректно запетаята, но  и да ви бъде полезно да изпъкнете сред масата и това „Здравей“ да е началото на дълга и благоприятна история.

Continue Reading

Previous: Бабата в селото доведе от града красив млад бездомник
Next: Казват, че съседите могат да станат или приятели, или врагове, но никога не съм си представяла, че моите ще бъдат и двете за една нощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.