Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта
  • Новини

Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
sdfvkfdsbkfkbfgkbgf.png

Хипогликемията, или понижено ниво на кръвната захар, може да бъде сериозно състояние, което изисква бързо разпознаване и подходяща реакция. Първите признаци на този проблем се усещат по цялото тяло и за мнозина разпознаването им може да бъде предизвикателство. В тази статия ще разгледаме основните усещания и телесни реакции, които могат да ни предупредят за рязкото падане на захарта. За какво да следим?

1. Изпотяване Едно от първите и най-очевидни усещания при хипогликемия е изпотяването. Тялото се опитва да компенсира ниското ниво на захар чрез увеличено производство на пот.

2. Чувство на умора Умората може да настъпи внезапно и без предупреждение. Хората с хипогликемия често изпитват интензивно чувство на изтощение и слабост.

3. Главозамайване Главозамайването е чест съпътстващ признак при хипогликемия. Засегнатите лица могат да изпитват нестабилност и въртене на околната среда. 4. Чувство на глад Изразеното чувство на глад може да бъде реакция на ниската концентрация на глюкоза в кръвта.

5. „Боцкане“ по устните Чувството на „боцкане“ по устните е нещо, което често се свързва с хипогликемията и може да бъде един от ранните признаци.

6. Треперене Треперенето в тялото може да бъде реакция на ниската захар.

7. Бързо или учестено сърцебиене Сърцебиенето може да се ускори при хипогликемия, като сърцето се опитва да компенсира намалената енергия. 8. Бледност Бледостта на кожата може да бъде един от визуалните признаци на хипогликемия.

Хипогликемия – не само при диабет Важно е да отбележим, че хипогликемия може да засегне не само хората с диабет. Пониженото ниво на кръвната захар е състояние, което изисква внимание и бърза реакция. Какво да правим при хипогликемия? Ако усетите симптоми на хипогликемия и знаете, че нивото на кръвната захар е паднало, има някои стъпки, които можете да предприемете: Консумирайте сладка напитка или закуска: Например, малка чаша плодов сок или нещо сладичко.

Това може бързо да повиши нивата на глюкоза в кръвта. Приемайте въглехидрати с бавно освобождаване: След като почувствате подобрение, консумирайте нещо като филийка хляб, тост, 2 бисквитки или чаша краве мляко, за да поддържате стабилно ниво на захар. Следете състоянието си:

Обикновено не е необходимо да търсите медицинска помощ, ако симптомите изчезнат. Впоследствие, консултирайте се със своя лекар, особено ако хипогликемията стане рутинна или усещате необичайни симптоми.

Хипогликемията е сериозно състояние, което изисква внимание и бърза реакция. Опознаването на основните симптоми, като изпотяване, умора, главозамайване и други, може да помогне на хората да реагират своевременно и ефективно. Важно е да се подчертае, че хипогликемията не засяга само диабетиците и предприемането на правилни стъпки при първите симптоми може да предотврати сериозни последици. Консумацията на сладка напитка или въглехидрати с бавно освобождаване може бързо да повиши нивата на глюкоза в кръвта и да върне организма в баланс. Важно: Информацията е предоставена за справочни цели. Консултирайте се със специалист за противопоказания и странични ефекти и в никакъв случай не се самолекувайте. При първите признаци на заболяване се консултирайте с лекар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех
Next: Усещане за буца в гърлото – какво означава

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.