Как става пенсионирането при стаж в друга страна от ЕС

За необходимите условия и най-често допусканите пропуски вижте какво разказа пред Economy.bg Цветанка Гинева, управител на „ЕКСО Консултинг ЕООД“

Цветанка Гинева е специалист с над 20-годишен професионален опит в областта на българското осигурително законодателство, европейското законодателство и международните договори в областта на социалната сигурност. Кариерата ѝ на държавен експерт преминава от ЦУ на НОИ, където е работила в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ към Дирекция „Данъчно-осигурителна Методология“ на Централно Управление на НАП. По време на кариерата си като държавен служител е участвала в изготвяне на указания и становища по прилагането на Регламентите на ЕС в областта на социалната сигурност, както и в редица обучения на ЕК и МТСП, свързани с европейското осигурително законодателство и международните спогодби за социална сигурност. През 2010г. основава собствена компания „ЕКСО Консултинг ЕООД“.

Свързахме се с нея, за да ни разкаже повече за възможностите за получаване на пенсия при стаж в повече от една страна от ЕС. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg:

Трудовият стаж, натрупан в една държава от ЕС, признава ли се в останалите за целите на отпускане на пенсия? Това автоматично ли става или хората трябва да предприемат някакви допълнителни действия?
С присъединяването на Република България към Европейския съюз/ЕС/, влязоха в сила регламентите за координиране на схеми за социална сигурност на ЕС. Те имат пряка сила и са с приоритет пред националните законодателства на държавите-членки, в случай на противоречия. Съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за координация на системите за социална сигурност, при отпускане не пенсиите на гражданите на ЕС се съблюдават строги правила. Съгласно разпоредбата на чл.50 на Регламент (ЕО) № 883/2004, при подаване на заявление за отпускане на пенсия в дадена страна по местоживеене, се уведомяват всички компетентни институции на държави – членки, където е било осигурявано даденото лице. В този случай, признаването на осигурителния стаж от дадена държава-членка на ЕС става, чрез подаване на заявление за включване на въпросния стаж при пенсионирането му в държавата, където живее или държавата, в която лицето е било последно осигурено. Следователно, всяка една държава – членка на Европейския съюз, ЕИП и Швейцария признават осигурителния стаж на територията на другите държави при определяне на правото на обезщетение/пенсия/.

Възможно ли е едновременното получаване на пенсия от повече от една държава?
Съгласно разпоредбата на чл.6 на Регламент (ЕО) № 883/2004 за преценка на правото на пенсия се сумират осигурителните периоди (осигурителният стаж) от всички държави-членки. При изчисляване обаче на самия размер на пенсията, всяка една държава взима предвид само стажа, положен на нейната територия, както и внесените на нейна територия осигурителни вноски. Следователно дадено лице, работило на територията на 2 и повече държави-членки, ще получава самостоятелни пенсии от всяка една държава, където лицето е работило. В изключение се явяват случаите, в които лицата имат под 1 година осигуряване в дадената държава-членка. Изплащането на тези пенсии става, чрез компетентните институции на всяка една държава, по представената от лицето банкова сметка/няма значение на територията на чия държава-членка се намира лицето/.

Плащането на осигуровки в чужбина оказва ли влияне върху размера на получаваната пенсия?
На основание разпоредбата на чл.52 на Регламент (ЕО) № 883/2004, методите за изчисляване на европейските пенсии са два: пряко изчисление, при което се смята пенсията само за осигурителните периоди в съответната държава и пропорционално изчисление (“pro rata”), при което се сформира „теоретичен размер“ като сбор от осигурителните стажове във всички държави членки, след което се изчислява „действителният размер“ /пропорционалният/ спрямо стажа в съответната държава. Следователно за размера например на българската пенсия, няма как да оказва влияние направената осигурителна вноска в Германия, както и обратното. Важно е да се запомни обаче, че за правото ще се сумират стажовете от всички държави-членки.

Пред органите на коя държава трябва да се подадат съответните документи?
Заявлението за европейска пенсия се подава по място на пребиваване на лицето към датата на заявление, пред компетентната институция на съответната държава-членка. За България това е Националният осигурителен институт. Съгласно Регламент на (ЕО) №987/2009 заявлението за пенсия може да се подаде и в държавата, където лицето последно се е осигурявало, както и в друга държава-членка на ЕС, ако има основание за това, например: лицето не придобива право на пенсия във всички държави едновременно. Независимо от това, къде се подават документите, всяка една компетентна институция на съответната европейска държава е длъжна и ще препрати по служебен път цялата необходима документация, заедно с наличните оригинални документи и/или заверени от чуждия осигурителен институт копия/ до компетентните институции на всяка една държава-членка, където лицето е работило. Датата на подаване на заявлението в първата държава-членка се счита за дата на заявление за всяка една от останалите държави и по този начин правата на лицата са запазени, включитено и за начална дата на пенсия.

При какви условия на човек, чийто преобладаващ трудов стаж е натрупан в България, може да бъде отпусната пенсия в чужбина?
Всяко едно лице, което е работило и се е осигурявало в друга държава-членка на ЕС, ЕИП и Швейцария над 1 година, има право да поиска да му се отпусне пенсия от тази държава. Ако даденото лице има осигурителен стаж в съответната държава под 1 година, в повечето случай това не поражда право на пенсия. Важно условие е след сумиране на стажовете от всички държави-членки, лицето да отговаря на условията за стаж и възраст за придобиване на право на пенсия по законодателствата на другите държави.

Много често лицата не придобиват право на пенсия във всички държави едновременно и това е така, тъй като осигурителните законодателства са различни във всяка една държава-членка. Регламентите за социална сигурност на ЕС, координират схемите за социална сигурност на държавите-членки, но не ги синхронизират/уеднаквяват/. Редът и начинът за отпускане на дадена пенсия за старост, както и размерът ѝ са съобразени със законодателството на съответната държава, където лицето е било осигурявано и е имало трудова заетост.

Възможно ли е човек да се откаже от пенсията си в България в полза на пенсия, получавана в чужбина?
В разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 не се съдържат опции за „отказ“ от пенсия. Въпреки това е предвидено изключениe, когато заинтересованото лице изрично поиска „отлагане“ на отпускане на пенсия за старост, съгласно законодателствата на една или повече държави-членки. Тази разпоредба се прилага често, когато претендиращото лице не удовлетворява законовите изисквания на една или повече държави-членки, на които е било субект. Съгласно чл. 50, ал. 4 на Регламент (ЕО) № 883/2004 ново преизчисляване на пенсията се извършва автоматично, когато изискванията на другите законодателства бъдат изпълнени и/или лицето поиска отпускане на „отложеното“ обезщетение за старост.

Какви грешки най-често допускат хората със стаж в чужбина при пенсиониране?
Най-често българските граждани, които от години живеят и работят в друга държава на ЕС, подават документите си за българска пенсия, през чуждата компетентна институция /осигурителен институт/, без предварително да са проверили и уточнили дали наличните документи са заверени съгласно изискванията на българския закон, има ли необходимост от набавяне на други образци за пенсия:УП-3,УП-2 и др. След подаване на заявлението, компетентната страна на другата държава-членка ги изпраща в България, в ТП на НОИ. При получаване на документите длъжностното лице по пенсионно производство констатира въпросните пропуски и започва една кореспонденция между лицата и институцията за представяне на допълнителни документи, които лицата нямат.

В тези случаи лицата трябва да си набавят липсващите документи и да ги представят в НОИ, а това се явява голямо неудобство за тях и като време, и като финансови разходи, както и вероятността от пропускане на сроковете е много голяма. Друг проблем за лицата, които живеят и работят в чужбина – същите не са си променили адресната регистрация и се водят с адреси на територията на България. В този случай цялата кореспонденция се изпраща на адреса им в България, на който в повечето случаи не живеят други хора, има наематели и т.н. по този начин неполучават кореспонденцията от осигурителния институт, пропускат важни срокове за отпускане на пенсия, за обжалване на разпореждане и др.

За какво бихте ги посъветвали да потърсят повече информация спрямо конкретната държава, която ги вълнува?
Препоръчвам на хората на които предстои пенсиониране да се посъветват поне няколко месеца по-рано със специалист по пенсиите, за да са наясно какво ги очаква при пенсиониране. Това означава, че могат да потърсят помощ от служителите в чуждите осигурителни институти, ТП на НОИ, ТРЗ състав, консултански фирми и др. Целта е предварително да имат представа, какво е необходимо да се предостави като документи при песиониране, как се извършва самата процедура по подаване на заявление, какъв ще бъде очакваният размер на пенсията и др. При тези кратки срокове вече от 2 месеца за представяне на нередовни документи в НОИ за лицата, живеещи в чужбина /за живеещите в България е едномесечен/, същите са подложени на голям стрес, за да спазят срока и да не пропуснат полагаемата им се пенсия.

Препоръчвам също на хората, на които им остава активна трудова дейност повече от 15г, да се насочат към общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО). Европейският съюз (ЕС) обяви, че регламентът за този продукт ще бъде гласуван до края на 2018 година, а през следващите две години трябва да бъде въведен.

Идеята на ОЕПЛПО е да се създаде стандартизиран в значителна степен общоевропейски продукт, достъпен във всички държави членки, който ще позволи на лицата, да се възползват изцяло от вътрешния пазар, като им се даде възможност да прехвърлят своите пенсионни права в чужбина и като им се предложи по-голям избор на доставчици, включително в други държави от ЕС. Това означава, че всеки гражданин на България /или друга държава от ЕС/, ще може да се осигурява доброволно, по собствено желание в избран от него пенсионен фонд, намиращ се на територията на Австрия, Белгия, Швейцария и др.

По този начин вместо да се разчита на пенсията от ДОО, всяко лице може да внася вноски в съответния държавен или частен фонд на друга държава-членка на ЕС, за да получава пенсия, при навършване на съответната възраст. Разбира се задълженията за осигуряване към ДОО остават, но посредством тази „частна“ пенсия на лицата ще им се гарантират едни стабилни доходи при пенсиониране.