Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как таксиметровите шофьори предотвратяват заледяването на предното стъкло
  • Новини

Как таксиметровите шофьори предотвратяват заледяването на предното стъкло

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdvsdhfghfffsddasdas.png

Сред шофьорите на автомобили таксиметровият водач е особена порода.

Той пътува повече от другите, навъртайки по над сто хиляди километра годишно, като през това време тества всички трикове и знае как да получи „много“ за „малко пари“, а понякога дори безплатно.

С една дума, трябва да черпим опит от тези момчета.

Статутът на таксиметровия шофьор у нас е доста странен и противоречив: някога, по времето на социализма, уважавана и много печеливша професия сега по някаква причина се смята за участ на губещи и убежище на онези, които са паднали на дъното . Разбира се, това обобщение не е правилно, защото таксѝта карат различни хора и определено не бива да ги поставяме под общ знаменател.

Сред таксиметровите шофьори има много интересни и, най-важното, опитни и знаещи хора в шофьорския бизнес. Такива хора не се срамуват да задават въпроси и от такива хора не е срамно да научите някои прости трикове, които да направят живота ви много по-лесен.

В края на краищата таксиметровите шофьори прекарват невероятно много време зад волана: те научават от собствения си опит много трикове, свързани с управлението на превозно средство и най-важното – не се срамуват да ги споделят.

Например, много от нас са се сблъсквали с дебел слой лед на предното стъкло, който може да се стопи при реални зимни температури за поне половин час, ако колата не е оборудвана с електрическо отопление на предното стъкло.

Губите ценни сутрешни минути? Събуждате се по-рано, не закусвате или пропускате други приятни процедури за да размразите и изчистите ветроупорното стъкло. По-добре е обаче да използвате един от многото трикове на „бакшиша“.

За да не се налага да размразявате прозорците сутрин, достатъчно е вечерта, когато двигателят на колата току-що е изгаснал и стъклото е все още чисто, да покриете „предното стъкло“ с обикновен картон, който може винаги се намери на близкото сметище или в най-близкия магазин. Натиснете го с чистачките, за да не го отвее вятърът и си легнете да почивате с чиста съвест. Да, точно така, бързо и лесно.

Тази абсолютно безплатна превантивна мярка ще ви позволи да спите малко по-дълго сутрин, да се къпете малко по-бавно и да отделите малко повече време на кафето и социалните мрежи. Нужно е само да намерите подходящ картон, което не е трудно да се направи. Пробвайте и ще се убедите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Дони и Нети е поразително красива – вижте порасналата Лилия
Next: Електротехник разкри: Направи това, когато пуснеш бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.