Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как убитият Нав от мияч на чинии е станал богаташ с Мазерати в САЩ и защо се е върнал у нас
  • Новини

Как убитият Нав от мияч на чинии е станал богаташ с Мазерати в САЩ и защо се е върнал у нас

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
nasbasvasgasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От мияч на чинии, до притежател на Мазерати. Успял в Лас Вегас и избрал да се прибере в България.

Това с няколко думи описва историята на убитият от бивш служител на МВР в България психолог Иван Владимиров – Нав. Той е разстрелян с куршум в лицето, след като уволненият от „Пътна полиция“ Румен Тонев решава, че Иван му пречи на следобедната дрямка.

Враждата между тях е от дълго време. Румен недоволствал, че Иван ходи по парркета, който му шумял. Заливал вратата му с олио, хвърлял яйца по прозорците му и това продължавало с години. Нав дори си купил парцел в Ихтиман, където си построил къща, само и само, за да избяга от напрежението, създаването от Тонев в кооперацията на ул. „Черковна“ в София. Предстояло му съвсем скоро да се нанесе.

„Аз съм влюбен в България. Хората тук са живи, будни и интелигентни“. Така Иван обяснява във видео към майсторски клас на НБУ, защо е решил да се върне в роднината, а не да продължи живота си на бохем в САЩ.

„Чувствам се истински жив, когато помагам на някого и когато се развивам“, казва още той година, преди да бъде брутално убит от сънародник в София.

Иван Владимиров е роден през 1977 година и има тежко детство, в което често е обект на подигравки от страна на съученици. В един момент той решава, че не иска да продължава да бъде “депресирано момче” и променя живота си на 180°.

Завършва Международни икономически отношения в УНСС, като по време на следването си два пъти участва в студентски бригади до Щатите, които му позволяват да изкара достатъчно пари, за да живее като бохем през останалото време. Впоследствие записва Психология на развитието в Лас Вегас и заживява в града на казината.

Опита си там той описва в две книги – “Смешна метафизика (за забавно развиващи се)” (сборник с текстове от негов блог) и наскоро излязлата “Вегаски истории (за мистици и простаци)”.

Иван среща жената на живота си, която е израснала в САЩ, но е с български корени и двамата развиват бизнес с медицинско-козметически уреди, който е толкова успешен, че им позволява да пътуват по 10 пъти годишно до Хаваите.

 

Двамата обаче се разделят, защото Иван усеща, че материалното не го прави щастлив и решава да си дойде в България, където да работи по специалността си, докато не е брутално разстрелян пред дома си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежка съдба! Пенсионер, изгонен от сестри, разплака България: Ще спя ей там, в тъмното!
Next: Див екшън в Пловдив! Адвокат извърши граждански арест в магазин в Пловдив: Хората гледаха

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.