Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?
  • Новини

Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
qwvsdhdfsdfytfdytfd.png

Лекарите, замесени в аферата с фиктивния медицински център и източването на Здравната каса итехни съучастници бяха доведени с конвой в Районен съд – Пловдив. Днес съдебен състав ще реши дали да ги остави в ареста за постоянно или да им даде по-леки мерки за неотклонение.

В съдебна зала бяха доведени д-р Ненко Василев , 36-годишният Пламен Коларов, 53-годишната Веселина Николова /с която Василев живее на семейни начала и има две дъщери/, 66-годишната Златка Бързашка, и 58-годишният проф. д-р Ростислав Костадинов. Единствен Пламен Коларов скри лицето си под маска и качулка на суичър.

Те са обвинени в извършена документна измама – за това, че съзнателно са дали възможност на един от тях – Ненко Василев, да получи от бюджета на НЗОК чужди имущество – пари в големи размери – 815 000 лева. Това е станало чрез съставяне на електронни документи с невярно съдържание – протоколи за отпускане на помощни средства за хора с увреждания.

Обвинението е, че в периода 12.07.2022 г. до 22.06.2023 г. обвиняемите в съучастие и като съизвършители са съставили официални
документи с невярно съдържание за предписване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания (7482 пациенти) без правно основание от бюджета на РЗОК – Пловдив за паричната сума от 700 211 лв.

В групата има още трима обвиняеми, които не са задържани. Това са проф. Стефан Костадинов, Тодор Коларов и Мария Декова. Последната е лекар от Велико Търново и здравословното й състояни не позволява да бъде в ареста.

Д-р Ненко Василев е добре познат на Икономическа полиция. Всъщност това е поредната схема за източване на бюджета от пловдивския лекар. Дружеството, през което са оперирали лекарите е „Медлайф”. „Медицински център Медлайф“ ЕООД е регистрирано ден преди Коледа през 2016 година от Васил Ненков Василев, който е роден през ноември 1998 г. и към онзи момент едва е навършил 18 години.

Компанията е със седалище в София, въпреки че Василев е от Пловдив, и с предмет на дейност: Осъществяване на специализирана извънболнична помощ от не по-малко от трима лекари с различни признати специалности, след регистрация на лечебното заведение в съответната Районна здравна инспекция, в това число диагностика, лечение и наблюдение на болни, консултации, профилактика, лабораторни и други видове изследвания, предписване на лекарства и лекарствени средства, експертизи на временна нетрудоспособност, издаване на медицински документи във връзка с дейността, физиотерапия и кинезитерапия и други възстановителни и рехабилитационни процедури, доколкото са свързани с осъществяване на извънболничната помощ, както и всички видове търговски сделки, необходими за задоволяване нуждите на осъществяваната медицинска дейност и за обслужване на пациентите.

Медицинският център обаче е бил абсолютно фиктивен и там не са извършвани нито една от изброените по – горе дейности.

Управител е баща му 59-годишният Ненко Василев Василев. За да заема тази функция, той трябва да притежава и необходимата медицинска квалификация. Според официални документи, приложени към фирменото дело, Василев се е дипломирал като лекар през 91 година във ВМИ-Пловдив. Взел лекарска специалност „Вътрешни болести“ от ВМИ-Пловдив през 2001 година, а през 2004 година завършва здравен мениджмънт с диплома в УНСС.

Името на Василев е замесено в много скандали. Той е бивш управител на Медицински център „Аврора” /бившето ДКЦ „Надежда” в кв. „Гагарин“/. След фалита на медицинския център, съпроводен от месеци неплащане на персонала на медицинския център, Василев затвори и се преориентира към продажбата на медицински принадлежности за хора с увеждания.

През годините негови фирми трупат сериозни задължения към НАП, банки и контрагенти. В следствие на това има запори, фалити и завлича редица фирми.

Проф. д-р Ростислав Костадинов работи в катедрата по „Епидемиология и Медицина на бедствените обстановки“ в Медицински университет – Пловдив и преподава там. Неговото участие буди недоумение, предвид блестящата му лекарска биография. Той е работил като военен лекар, бил е част от военномедицинския отряд за бързо реагиране, участвал е в редица мисии в чужбина.

Проф. доктор Ростислав Костадинов е професор по Медицина на бедствените обстановки и началник секция в катедрата в МУ-Пловдив. Той е първият български медицински офицер назначен на служба в командните структури на НАТО – 5 години служи в Главния щаб на Съвместното командване на НАТО в Неапол, Италия. Ръководи планирането на медицинските интервенции и след това и здравното обезпечаване на интервенцията “ Обединен бранител “ в Либия през 2011 година, за което е награден с орден от основния секретар на НАТО. Професорът е президент на интернационалния теоретичен комитет на International Disaster Medicine Association (IDMA) и специалист в Defence and International Security Institute (DISI). Секретар е на Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“.

Д-р Мария Декова е епидемиолог и е сред най- уважаваните лекари във Велико Търново.

36- годишният Пламен Коларов е бивш футболист на „Спартак Пловдив“. Според държавното обвинение, той е един от „дистрибуторите“, които са събирали данни за инвалиди и пациенти, на които фиктивно са били отпускани помощни средства и медицински изделия. Срещу него има и второ обвинение за подтикване към лъжесвидетелство“, тъй като след началото на разследването е опитал да накара част от хората да потвърдят неистини.

Съдът обяви , че делото за мярката ще се гледа при закрити врати, тъй като „не било редно лична информация за уаязвими хора да става публично достояние“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убийството на 21-годишната Микаела: Според близки на момичето тя е била системно тормозена
Next: ЛОШО! Конфискуваха BMW-то на известна DJ-ка, а тя показа доказателства

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.