Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?
  • Новини

Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
qwvsdhdfsdfytfdytfd.png

Лекарите, замесени в аферата с фиктивния медицински център и източването на Здравната каса итехни съучастници бяха доведени с конвой в Районен съд – Пловдив. Днес съдебен състав ще реши дали да ги остави в ареста за постоянно или да им даде по-леки мерки за неотклонение.

В съдебна зала бяха доведени д-р Ненко Василев , 36-годишният Пламен Коларов, 53-годишната Веселина Николова /с която Василев живее на семейни начала и има две дъщери/, 66-годишната Златка Бързашка, и 58-годишният проф. д-р Ростислав Костадинов. Единствен Пламен Коларов скри лицето си под маска и качулка на суичър.

Те са обвинени в извършена документна измама – за това, че съзнателно са дали възможност на един от тях – Ненко Василев, да получи от бюджета на НЗОК чужди имущество – пари в големи размери – 815 000 лева. Това е станало чрез съставяне на електронни документи с невярно съдържание – протоколи за отпускане на помощни средства за хора с увреждания.

Обвинението е, че в периода 12.07.2022 г. до 22.06.2023 г. обвиняемите в съучастие и като съизвършители са съставили официални
документи с невярно съдържание за предписване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания (7482 пациенти) без правно основание от бюджета на РЗОК – Пловдив за паричната сума от 700 211 лв.

В групата има още трима обвиняеми, които не са задържани. Това са проф. Стефан Костадинов, Тодор Коларов и Мария Декова. Последната е лекар от Велико Търново и здравословното й състояни не позволява да бъде в ареста.

Д-р Ненко Василев е добре познат на Икономическа полиция. Всъщност това е поредната схема за източване на бюджета от пловдивския лекар. Дружеството, през което са оперирали лекарите е „Медлайф”. „Медицински център Медлайф“ ЕООД е регистрирано ден преди Коледа през 2016 година от Васил Ненков Василев, който е роден през ноември 1998 г. и към онзи момент едва е навършил 18 години.

Компанията е със седалище в София, въпреки че Василев е от Пловдив, и с предмет на дейност: Осъществяване на специализирана извънболнична помощ от не по-малко от трима лекари с различни признати специалности, след регистрация на лечебното заведение в съответната Районна здравна инспекция, в това число диагностика, лечение и наблюдение на болни, консултации, профилактика, лабораторни и други видове изследвания, предписване на лекарства и лекарствени средства, експертизи на временна нетрудоспособност, издаване на медицински документи във връзка с дейността, физиотерапия и кинезитерапия и други възстановителни и рехабилитационни процедури, доколкото са свързани с осъществяване на извънболничната помощ, както и всички видове търговски сделки, необходими за задоволяване нуждите на осъществяваната медицинска дейност и за обслужване на пациентите.

Медицинският център обаче е бил абсолютно фиктивен и там не са извършвани нито една от изброените по – горе дейности.

Управител е баща му 59-годишният Ненко Василев Василев. За да заема тази функция, той трябва да притежава и необходимата медицинска квалификация. Според официални документи, приложени към фирменото дело, Василев се е дипломирал като лекар през 91 година във ВМИ-Пловдив. Взел лекарска специалност „Вътрешни болести“ от ВМИ-Пловдив през 2001 година, а през 2004 година завършва здравен мениджмънт с диплома в УНСС.

Името на Василев е замесено в много скандали. Той е бивш управител на Медицински център „Аврора” /бившето ДКЦ „Надежда” в кв. „Гагарин“/. След фалита на медицинския център, съпроводен от месеци неплащане на персонала на медицинския център, Василев затвори и се преориентира към продажбата на медицински принадлежности за хора с увеждания.

През годините негови фирми трупат сериозни задължения към НАП, банки и контрагенти. В следствие на това има запори, фалити и завлича редица фирми.

Проф. д-р Ростислав Костадинов работи в катедрата по „Епидемиология и Медицина на бедствените обстановки“ в Медицински университет – Пловдив и преподава там. Неговото участие буди недоумение, предвид блестящата му лекарска биография. Той е работил като военен лекар, бил е част от военномедицинския отряд за бързо реагиране, участвал е в редица мисии в чужбина.

Проф. доктор Ростислав Костадинов е професор по Медицина на бедствените обстановки и началник секция в катедрата в МУ-Пловдив. Той е първият български медицински офицер назначен на служба в командните структури на НАТО – 5 години служи в Главния щаб на Съвместното командване на НАТО в Неапол, Италия. Ръководи планирането на медицинските интервенции и след това и здравното обезпечаване на интервенцията “ Обединен бранител “ в Либия през 2011 година, за което е награден с орден от основния секретар на НАТО. Професорът е президент на интернационалния теоретичен комитет на International Disaster Medicine Association (IDMA) и специалист в Defence and International Security Institute (DISI). Секретар е на Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“.

Д-р Мария Декова е епидемиолог и е сред най- уважаваните лекари във Велико Търново.

36- годишният Пламен Коларов е бивш футболист на „Спартак Пловдив“. Според държавното обвинение, той е един от „дистрибуторите“, които са събирали данни за инвалиди и пациенти, на които фиктивно са били отпускани помощни средства и медицински изделия. Срещу него има и второ обвинение за подтикване към лъжесвидетелство“, тъй като след началото на разследването е опитал да накара част от хората да потвърдят неистини.

Съдът обяви , че делото за мярката ще се гледа при закрити врати, тъй като „не било редно лична информация за уаязвими хора да става публично достояние“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убийството на 21-годишната Микаела: Според близки на момичето тя е била системно тормозена
Next: ЛОШО! Конфискуваха BMW-то на известна DJ-ка, а тя показа доказателства

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.