Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ще ги стинем? Лятото в Гърция – по-евтино, по-чисто, по-приятно (вижте цените)
  • Новини

Как ще ги стинем? Лятото в Гърция – по-евтино, по-чисто, по-приятно (вижте цените)

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
gruceicqilqeot.jpg

От години хиляди българи предпочитат за дестинация на лятната си почивка Гърция – натам ги тегли не само близостта до Бяло море, но и доброто обслужване и сравнително приличните цени. На фона на инфлацията и повишението на цените в цяла Европа обаче как изглеждат нещата в момента в гръцките курорти? Едно интересно проучване на цените за туристи у нас и в южната ни съседка споделят от „Телеграф“:

Само срещу 7 лева или 3,50 евро може да изкарате цял ден на плаж в Гърция.

Толкова струва да си поръчаш фрапе и вода от заведенията, между които е разпределена плажната ивица.

цени море Гърция
Това означава, че за по-малко от 7 лева получаваш разхладителни напитки, шезлонг, чадър и прекрасно море.

Миналата година фрапето и водата стрували само 2,50 евро, но сега инфлацията и в Гърция си казва своята дума.

За сравнение у нас средната цена за сянка на плажа е 7 лева, като ако не опънете хавлия директно върху пясъка, а предпочитате шезлонг, ще трябва да платите още толкова.

В сумата не се включват напитки, а те се поръчват отделно от заведенията на плажа. Към момента цената на кафето на брега е около 3 лева, а бутилка вода струва около 3-4 лева.

Така общата сметка за същите услуги и напитки възлиза на 20 лева на човек.

Не е новина, че много българи предпочитат гръцкото море и отдъхват в южната ни съседка, а не по родното Черноморие.

Бум на резервациите на наши туристи за почивка в Гърция през юни, отчитат туроператори от Благоевград. Базите на повечето са пълни на 100% през този месец.

В предишните две години имаше отлив заради ограниченията, свързани с ковид пандемията.

„Сега хотелите в Неа Врасна и Паралия Катерини, които стопанисваме с гръцки партньори, са пълни с български туристи. Те идват на Бяло море, защото тук е по-спокойно, морето е по-чисто, а и цените са по-приемливи”, твърди Васил Ангелов, собственик на благоевградска туристическа агенция.

В момента за пет нощувки в хотел цената е 195 лева на човек, което е 39 лева на нощ.

В заведенията на хотелите безалкохолното струва 1,50 евро, толкова е и кафето.

Трима души пък спокойно може да хапнат и да пийнат в таверна срещу сумата от 90 лева.

„Миналата вечер бях на заведение с още двама души. За 200 грама узо, три пилешки пържоли, три салати, голяма бутилка минерална вода и кана с вино платихме 45 евро, което е съвсем приемливо за страна като Гърция, където и храната е вкусна, и обслужването е на ниво”, каза още Васил Ангелов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 19-годишен баща удуши детето си, защото му пречи да спи, после му пуснал ток, за да го съживи
Next: Баба от Момчилград е с 200 лева пенсия, но печели стотици левове от износ на трахана

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.