Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога
  • Новини

Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога

Иван Димитров Пешев януари 15, 2023
kaledasodask.png

Това е списък, по който можете да се ориентирате, кога и какво да засаждате и да си запазите статията, за да не се чудите до есента какви култури да засаждате  
 
Февруари
 

10-20: моркови, магданоз, репички и грах; засаждане на лук, летен чесън и зимен лук (батун).
20-28: моркови, магданоз, репички, грах и спанак; засаж­дане на летен чесън, зимен лук (батун) и хрян.

Март

1-10: моркови, магданоз, репички, грах, салата, спанак и копър; засаждане на арпаджик, летен чесън и лук рязанец.
10-20: моркови, магданоз, репички, салата, спанак, кисе­лец, копър и грах; засаждане на лук и ранни картофи.
20-31: летни репички, спанак, киселец, копър; засаждане на ранни картофи.

Не изпускай тези оферти:

Април

1-10: летни репички, тиквички, спанак, киселец и копър; засаждане на ранни картофи.
10-20: летни репички, тиквички, тикви, пъпеши, дини, до­мати, спанак, захарна царевица, киселец и копър.
20-30: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, брюкселско зе­ле, салатно цвекло, краставици, тикви, дини, пъпеши, фасул, захарна царевица и копър,

Май

1-10: краставици, фасул, захарна царевица и копър.
10-20: краставици, пипер, фасул, захарна царевица и копър.
20-31: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, цикория, захарна царевица, копър и зелен фасул.

Юни

1 -10: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, ци­кория, захарна царевица, копър и зелен фасул.
10-20: краставици, захарна царевица, копър и зелен фасул.
20-30: алабаш, салатно цвекло, краставици, зелен фасул, салата и копър; засаждане на късни картофи.

Юли

1-10: алабаш, салатно цвекло, краставици, салата, зелен фасул и копър; засаждане на късни картофи.
10-20: салатно цвекло, краставици, зелен фасул, спанак и копър.
20-31: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.

Август

1-10: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.
10-20: спанак и киселец.
20-31: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).

Септември

1-10: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).
10-20: спанак и киселец.
​20-30: спанак.

Октомври

1 -10: спанак.

Ноември

1-10: моркови, магданоз и грах; засаждане на лук арпаджик (попска фракция), зимен чесън и хрян (коренища).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците обявиха: Силен сняг от другата седмица
Next: Фигурката на слона носи щастие в дома, но едва ли някой ви е казвал тези неща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.