Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога
  • Новини

Календар за засаждане на зеленчуци по месеци – Ето как да се ориентираме какво се сади и кога

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
svdfvdfbfdgnbdfngfmhj.png

Това е списък, по който можете да се ориентирате, кога и какво да засаждате и да си запазите статията, за да не се чудите до есента какви култури да засаждате

Февруари

10-20: моркови, магданоз, репички и грах; засаждане на лук, летен чесън и зимен лук (батун).
20-28: моркови, магданоз, репички, грах и спанак; засаж­дане на летен чесън, зимен лук (батун) и хрян.

Март

1-10: моркови, магданоз, репички, грах, салата, спанак и копър; засаждане на арпаджик, летен чесън и лук рязанец.
10-20: моркови, магданоз, репички, салата, спанак, кисе­лец, копър и грах; засаждане на лук и ранни картофи.
20-31: летни репички, спанак, киселец, копър; засаждане на ранни картофи.

Април

1-10: летни репички, тиквички, спанак, киселец и копър; засаждане на ранни картофи.
10-20: летни репички, тиквички, тикви, пъпеши, дини, до­мати, спанак, захарна царевица, киселец и копър.
20-30: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, брюкселско зе­ле, салатно цвекло, краставици, тикви, дини, пъпеши, фасул, захарна царевица и копър,

Май

1-10: краставици, фасул, захарна царевица и копър.
10-20: краставици, пипер, фасул, захарна царевица и копър.
20-31: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, цикория, захарна царевица, копър и зелен фасул.

Юни

1 -10: главесто зеле, къдраво зеле, алабаш, краставици, ци­кория, захарна царевица, копър и зелен фасул.
10-20: краставици, захарна царевица, копър и зелен фасул.
20-30: алабаш, салатно цвекло, краставици, зелен фасул, салата и копър; засаждане на късни картофи.

Юли

1-10: алабаш, салатно цвекло, краставици, салата, зелен фасул и копър; засаждане на късни картофи.
10-20: салатно цвекло, краставици, зелен фасул, спанак и копър.
20-31: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.

Август

1-10: ряпа, спанак и копър; засаждане на картофи.
10-20: спанак и киселец.
20-31: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).

Септември

1-10: зимна салата, спанак и киселец; засаждане на зимен лук (батун).
10-20: спанак и киселец.
​20-30: спанак.

Октомври

1 -10: спанак.

Ноември

1-10: моркови, магданоз и грах; засаждане на лук арпаджик (попска фракция), зимен чесън и хрян (коренища).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вдигат цените на годишните технически прегледи
Next: Поклон пред него! Почина един от най-добрите български футболисти

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.