Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калина Андролова разкри кой ще е следващият след убития Алексей Петров
  • Новини

Калина Андролова разкри кой ще е следващият след убития Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
fsagewbdbdfbfd.jpg

След убийството на Алексей Петров виси въпросът КОЙ е следващият?! Това пише журналистката Калина Андролова във Фейсбук.

Ето какво още заявява тя по темата:

Някак се заредиха все хора, близки до идеята за употреба на проекта ПП. Алексей изигра особена роля за сглобяването на този кабинет.

Той беше решил да въвежда своя дневен ред през бащата на Кирил Петков и да контролира службите. ПП и президентът създадоха пълна кочина във властта, защото бяха неподготвени за този сложен ангажимент, наречен управление на държавата.

Държавата – това не са просто едни министерства, в които настаняваш фигури. Държавата, това е цял свят от сложни фактори, тъмни и светли играчи, проблеми по разпределение, огромни потоци от ресурси, външни интереси, вътрешни конфликти.

Безвремието във властта, тоест липсата на силен автократ, липсата на политически връх, който умее да контролира процесите, винаги е предпоставка за серия от убийства.

Всяка държава има ъндърграунд, който е организиран в структури и който колаборира по един или друг начин с властта.

Те са взаимно свързани, макар че връзките са невидими, неприемливи и неосветени. Когато се сменя остро властта, неминуемо се раздвижват играчите в криминалния сегмент, които организират скритите потоци, а оттам гарантират и основите на властта.

Защото властта се нуждае от гаранции за гражданско спокойствие, както и от средства за укрепването си, въпреки камуфлажите за демокрация.

Старите играчи лесно могат да се нагласят към новите политически фактори, но само ако властовите фактори са достатъчно силни.

Ако властта е слаба и глупава, ъндърграундът може да предприеме всякакви действия за самозащита на ресурси и възможности, за разправа с конкуренти или пък изключени фактори да поискат реванш.

Затова с идването на ПП настана война на задкулисието кой да управлява новите политически кукли, през които да осъществява контрол върху ресурси, тъмни трафици, служби и да държи инструментите за политически отстрел.

Кирил Петков говори за реформи в службите, но един Господ знае какво има предвид, маскирано зад фразите за лов на руски шпиони.

Фразите са едно, действителността и влиянието върху ПП съвсем друго. Набутването на Алексей във формирането на стратегическите инициативи на ПП беше груба грешка.

Отделно от това, след поредица от събития, човек си създава мнение, че да си спонсор или ментор на ПП е някак животозастрашаващо.

Защото са слаби, податливи на влияние, удобни за пробиви, и могат да бъдат лесно употребени да действат СРЕЩУ определени фактори, а не в гъвкаво работно разбирателство. Само военните хунти, революциите и атентатите сменят властта кърваво.

В България ПП-тата дойдоха с една вкоренена омраза и намерение за заличаване, които бяха твърде необясними и прехвърлиха целите на простото политическо клише. Окей, вземете властта, но я ползвайте без афективна логика и позиви за унищожение. ПП-тата бяха, още са и биха могли да бъдат арена и трансфер за разправа!

Те биват дърпани от различни ъгли в опит да бъдат усвоени. И понеже не знаят какво всъщност правят и за какво са ползвани, стават колба за раздори и войни.

Но в живота има най-общо две състояния: или ти ще овладееш, или ще бъдеш овладян, дори без да разбереш; или ти ще победиш, или ще бъдеш победен, независимо дали ти изглежда, че си победител.

Бъдещето не принадлежи на слабите и обърканите. Не принадлежи на употребяемите.

Както казваше Дрю Карпишин, писател и сценарист на видео игри: „Тъмната страна поглъща онези, които не са достатъчно силни, за да я управляват„.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богът на Парите ще се усмихне широко на тази зодия – очакват я ТРИ ГОДИНИ луд финансов късмет
Next: Радев: С кого да свикам КСНС? С хората от записите и техните ортаци от тъмните политически сенки ли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.