Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камерите ги уловиха: Такава опасна измама се случва за първи път във Фермата
  • Новини

Камерите ги уловиха: Такава опасна измама се случва за първи път във Фермата

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dasdasfwqfgewg.png

За малко да стане фатален инцидент в аграрното риалити „Фермата“.

Участниците или поне част от тях се поувлякоха в желанието си да постигнат победа, че едва не удавиха Коко от отбор „Канатица“.

Залогът на битката бе кой къде ще спи и зелените не искат в никакъв случай да се разделят с комфорта си.

 

Затова техен играч доста се поувлече като лисна кофа с вода едва ли не върху лицето на заклещения противник.

Както каза Иван в историята на предаването за първи път се случва неспортменско поведение.

Двамата водачи самопровъзгласили се за шефове – Петър и неговата дясна ръка Георги много си повярваха.

Те решиха, че дори че могат да надхитрят и камерите и продукцията, пък и своите опоненти.

 

Веднага бяха глобени с добавяне на време към тяхното, но това не бе достатъчно гладния отбор да обърне играта.

Зрителите са изключително възмутени от постъпката на Георги, който бе накаран от съотборниците си да си признае и да се извини.

Някои дори поискаха дисквалификация на нечестния отбор и служебна победа за Канатица.

 

Първо, играта за мен беше „грозна“ с това давене. Второ, Елбетица трябваше да бъдат дисквалифицирани.

Тогава щяха да пеят друга песен и нямаше да защитават Жоро.

Гледала съм всички предавания на Фермата , но за мен тази година това прадаване е пълна глупост.

Не може да се очаква ,когато участниците се делят и при едните има храна в изобилие , а при другите глад да се очаква ,че при дуелите тези ,които гладуват ще побеждават.

Много грозна постъпка на Жоро и беше справедливо да им отнемат победата ,а не с 30 секунди.

Участниците трябва да имат еднакви условия иначе не е интересно.

Толкова ли е трудно да се играе честно?! Истинската причината дали е заради едното плюскане дет’ с думата победа го замаскират или някои просто искат да им е гадно на другите????

А трябваше зелените да бъдат дисквалифицирани, а състезателя, който едва не удави момчето във ваната, веднага трябваше да напусне фермата.

 

Добре, че Коко сам поиска да прекрати играта, че можеше е да го удавят пред очите на цяла България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искам да е жив и да се предаде
Next: Линда Еваджелиста: Боря се с рак

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.