Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камерите ги уловиха: Такава опасна измама се случва за първи път във Фермата
  • Новини

Камерите ги уловиха: Такава опасна измама се случва за първи път във Фермата

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dasdasfwqfgewg.png

За малко да стане фатален инцидент в аграрното риалити „Фермата“.

Участниците или поне част от тях се поувлякоха в желанието си да постигнат победа, че едва не удавиха Коко от отбор „Канатица“.

Залогът на битката бе кой къде ще спи и зелените не искат в никакъв случай да се разделят с комфорта си.

 

Затова техен играч доста се поувлече като лисна кофа с вода едва ли не върху лицето на заклещения противник.

Както каза Иван в историята на предаването за първи път се случва неспортменско поведение.

Двамата водачи самопровъзгласили се за шефове – Петър и неговата дясна ръка Георги много си повярваха.

Те решиха, че дори че могат да надхитрят и камерите и продукцията, пък и своите опоненти.

 

Веднага бяха глобени с добавяне на време към тяхното, но това не бе достатъчно гладния отбор да обърне играта.

Зрителите са изключително възмутени от постъпката на Георги, който бе накаран от съотборниците си да си признае и да се извини.

Някои дори поискаха дисквалификация на нечестния отбор и служебна победа за Канатица.

 

Първо, играта за мен беше „грозна“ с това давене. Второ, Елбетица трябваше да бъдат дисквалифицирани.

Тогава щяха да пеят друга песен и нямаше да защитават Жоро.

Гледала съм всички предавания на Фермата , но за мен тази година това прадаване е пълна глупост.

Не може да се очаква ,когато участниците се делят и при едните има храна в изобилие , а при другите глад да се очаква ,че при дуелите тези ,които гладуват ще побеждават.

Много грозна постъпка на Жоро и беше справедливо да им отнемат победата ,а не с 30 секунди.

Участниците трябва да имат еднакви условия иначе не е интересно.

Толкова ли е трудно да се играе честно?! Истинската причината дали е заради едното плюскане дет’ с думата победа го замаскират или някои просто искат да им е гадно на другите????

А трябваше зелените да бъдат дисквалифицирани, а състезателя, който едва не удави момчето във ваната, веднага трябваше да напусне фермата.

 

Добре, че Коко сам поиска да прекрати играта, че можеше е да го удавят пред очите на цяла България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искам да е жив и да се предаде
Next: Линда Еваджелиста: Боря се с рак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.