Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камери заснеха шефката на Икономическа полиция в Пазарджик да краде от аптека
  • Новини

Камери заснеха шефката на Икономическа полиция в Пазарджик да краде от аптека

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
inknonmnono.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Началник – сектор “Икономическа полиция” в Пазарджик Неделка Преждарова е била засечена да взема козметичен продукт от аптека в града, без да го плати, пише TrafficNews. Тя била забелязана от служител на магазина да сваля опаковката на крем, а след това прибрала тубата в чантата си. Опаковката е била свалена, тъй като тя е маркирана с чип и при опит да се изнесе без продуктът да е платен, издава звуков сигнал.

От магазина подали сигнал, който стигнал до дирекция “Вътрешна сигурност”, които са документирали случая. Събрани са показания от служителите на дрогерията, свалени записите от охранителните камери. Доказателства са предадени на прокуратурата в , но се оказало, че там не могат да образуват досъдебно производство, заради ниската цена на стоката. Цената на крема била около 20 лева, които след разразилия се скандал, полицайката е платила.

Ръководството на Областната дирекция на полицията в Пазарджик е уведомено. За извършеното престъпление е докладвано и на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков. “По данни на Вътрешна сигурност има установено извършено престъпление от ръководен служител. В областната дирекция вече е образувано дисциплинарно производство за тежко дисциплинарно нарушение”, коментира за TrafficNews шефът на пресцентъра на пазарджишката полиция Мирослав Стоянов.

Заради кражбата Преждарова вероятно ще загуби работата си и ще бъде уволнена дисциплининарно. Според запознати, тя внезапно е излязла в болнични.

Отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство е меко казано странен, тъй като обществената опасност предвид поста, който Преждарова заема, не е за пренебрегване. Ако държавното обвинение образува дело, макар и после да го прекрати или наложи административно наказание, това ще бъде отразено в досието на служителя. В другия случай на отказ, прокуратурата на практика я оневинява.

Шефката на Икономическа полиция е работила като учителка, но кариерата си в системата на МВР започва като дознател. След това става разузнавач. Докато Йордан Рогачев е начело на дирекцията в Пазарджик тя израства до началник отдел, а след това оглавява и сектора.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 21-годишна майка метна мъртвото си бебе в кофата с боклука и избяга
Next: Библиотекарка скри шапката на зрителите на Стани богат

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.