Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Канадка си купи 4 товарни контейнера, запретна ръкави и създаде истински шедьовър, в който всеки би искал да живее
  • Новини

Канадка си купи 4 товарни контейнера, запретна ръкави и създаде истински шедьовър, в който всеки би искал да живее

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
kontneitneri.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Канадката Клоди Дюбрейл работи в сферата на строителството. Младата жена отговаря за изграждането на дървени къщи и многоетажни вили.

Но когато идва време да направи нещо за себе си, тя решава то да е изключително оригинално.

Според проекта, който изготвя, домът й трябва да се състои от 4 контейнера. За да се сдобие с тях, тя се отправя към пристанищния град Монреал. Там се свързва с десетки компании, които предлагат морски контейнери на цена от 2600 до 3000 долара.

След като купува желаната основа за нетрадиционния си дом, тя започва да търси професионалисти, които да отрежат товарните контейнери по чертежите й. Получава отказ от четири фирми, които смятат, че проектът й е прекалено сложен. Най-накрая се намира компания, която да удовлетвори изискванията й, с което е даден стартът на 2-годишния процес по построяване на дома на мечтите й.

Първоначално са направени отворите за прозорците и вратите на жилището.

 

Първият етаж на дома й се състои от два съединени контейнера с размери 2,44 х 12 м. Другите два, поставени отгоре под ъгъл от 90 градуса, се превръщат във втори етаж.

Всеки контейнер е подсилен с допълнителни греди. За основа е излят 12-сантиметров бетон, в който е монтирана система „топъл под“.

Клоди харесва начина, по който изглеждат контейнерите отвътре и решава да не го променя. Само  минава стените с бяла боя.

Отвън прави топлоизолация. Къщата й е облицована с дърво от смърч, който не изисква боядисване.  /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кличко готви нокаут за Путин и Русия
Next: Булка заряза младоженеца преди сватбата, след като прочете това странно писмо

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.