Украинка работи като парамедик и има собствена доброволческа военномедицинска организация. Руските сили я залавят, докато се опитва да спаси жени и деца от Мариупол. Макар че кремълската пропаганда буквално я демонизира, накрая тя е освободена. Сега разказва какво е преживяла.
След анексията на Крим от Русия през 2014 г. и началото на последвалия военен конфликт в Източна Украйна Юлия Паевская започва да работи като фелдшер. В родината си тя е известна с прозвището Тайра, каквото е потребителското ѝ име във видеоиграта World of Warcraft. Тя се превръща в героиня заради дейността на организацията ѝ „Ангелите на Тайра“.
Популярността ѝ расте и в Русия, но с обратен знак. Там тя е демонизирана и за нея дори е заснет пропаганден филм със заглавие „Жената с прякор Звяра“. Настроенията по неин адрес сред проруските активисти стигат до призиви да бъде екстрадирана в самопровъзгласилата се „Донецка народна република“, за да бъде екзекутирана там.
През март Паевская попада под руски плен на изхода на Мариупол при опит да изведе от обсадения тогава град местни жени и деца с автобус. През юни Тайра все пак е освободена при размяна на военнопленници.
„Организирах автобус, събрах жени и деца, които бяха в мазето на болницата, и планирах да ги закарам в Запорожие. Бях абсолютно сигурна, че ще бъде както винаги, когато доброволци са извеждали цивилни. Никога не е имало проблеми. Но спряха автобуса и явно веднага ме разпознаха“, разказва тя пред украинската редакция на Радио Свобода.
Предишния ден Паевская предоставя на репортерите на АП уникални кадри от обсадения Мариупол и руснаците очевидно вече знаят това. Прикрепената към тялото ѝ камера е записала 256 гигабайта, показващи усилията на екипа ѝ да спасява ранени войници – както украински, така и руски.
Отвеждат я без да ѝ обясняват каквото и да е. Първият ѝ разпит е три дни по-късно, когато вече е в Донецк. Руснаците започват с твърдението, че тя е от батальона „Азов“, което за тях е престъпление. Опитват се да изтръгнат и признание.
„Но родителите ми ме научиха да не лъжа. И не съм лъгала, не съм от „Азов“ и никога не съм била. Повтарях това през цялото време“, казва Тайра.
Тогава руснаците фабрикуват версията, че е убила родителите на две сирачета, които са пътували в автобуса – повод да я нарекат Звяра. Докато е в ареста, върху нея и другите пленници прилагат непрекъснат психологически натиск.
„Постоянно се опитват да ти промият мозъка. Пеехме руския химн поне по три пъти на ден. Понякога дори до двадесет. И проверяват – ако не се научил химна, те бият. А във всяка килия висеше портрет на Путин“, разказва още Паевская.
Килията, в която е затворена, е три на шест метра, и в нея са събрани 22 жени. Едновременно, почти два месеца. Те спят на десет двуетажни койки, които са в много лошо състояние. Една от жените е бременна в седмия месец. Докато Тайра е там, тя не е освободена.
Потвърждава, че информацията, че в ДНР човек може да получи смъртна присъда. Казва, че е била заплашена от разстрел заради абсурдни обвинения, на които някой ден всички ще се смеят.
Неочаквано обаче, един ден вратичката на отвора, през който им дават храна, се отваря, и пазачът ѝ казва: „Тайра, събери си нещата, излизаш.“ Качват я в кола, след като много внимателно е изведена с торба на главата. Когато се отдалечават, тя пита къде отиват.
„Казаха ми: „Разменяме те“. Това беше всичко.“
Тя не крие, че се чувства голяма късметлийка, защото още когато я пленяват, е посъветвана сама да сложи край на живота си, защото жива няма да си тръгне от Донецк.
После, докато е с белезници на ръцете, с насочена лампа към лицето, пристига екип от руски телевизионен канал, който снима разпита ѝ. Скоро тя разбира, че й задават така въпросите, че после да могат да монтират отговорите ѝ в определена посока. Тогава Тайра започва да коригира това, което казва. Въпреки това е представена във филма като „нацистка“ и „убийца“, която се занимава с търговия с органи. И наречена Звяра.
Свободна Европа
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: