Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кардиолог: Не дръжте климатиците под 24 градуса, опасно е
  • Новини

Кардиолог: Не дръжте климатиците под 24 градуса, опасно е

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
xfghhhtrhtrtr.png

Нетърпимите жеги у нас продължават вече повече от месец, а масово хората се спасяват от тях в помещения с климатици.

Макар да ни разхлаждат приятно, трябва да сме особено внимателни с тях, защото могат да ни поболеят, казва кардиологът Цветан Ценков, който е и кмет на град Видин.

„Една китайска поговорка гласи – ако някой го мразиш, сложи го на течение да поспи и е готов. На мен ми се случи да заспя под климатика и се събудих настинал. Климатиците, за да се използват в тези горещини, е хубаво да не бъде голяма разликата с тази навън.

Ако навън е 30 градуса, климатикът трябва да е 24, максимум 5-6 градуса разлика. За да може тялото да понесе по-добре горещината, след като излезеш от стаята на улицата. Тези температурни разлики не влияят много добре на сърцето. Целият проблем е в термообмяната и термодинамиката, когато е настроен на малка температурна разлика, се чувстваме комфортно.

Най-добре е климатикът да духа горе, където е топлият въздух и да го върти от горе на долу. А ако духа директно към нас, е страшно неприятно, човек0 настива, схваща се, а има случаи и на фациалис, когато лицевият нерв се възпалява и човек получава едно много неприятно видимо заболяване с провисване на устната, и т. н.“, коментира докторът.

Според агенция за здравен надзор температурата на климатика може да варира между 24 и 26ºC през лятото. Този интервал се счита за идеален за освежаване, без да навреди на вашето здраве, особено в най-горещите дни на годината.

През лятото климатиците са виновни масово и за пневмониите, които се предизвикват от причинители като хламидии, микоплазми, легионели, които намират добри условия за развитие при употребата на климатици. Те се задържат във филтрите и при пускане на машината се разпространяват във въздуха на помещението и ако срещнат организъм с намалени защитни сили, причиняват т. нар. атипична пневмония. Тя обикновено започва със системни симптоми като главоболие, зачервено гърло, отпадналост, субфебрилна температура, по-късно суха кашлица.

Във филтрите се задържат и различни алергени, които при експлоатация на уреда могат да предизвикат кашлица, сълзене на очите, кихане като проява на алергична реакция. Затова филтрите трябва да се почистват ежемесечно, а на 2 години да се сменят, казват специалистите.

И още нещо важно – климатиците намаляват количеството на отрицателните йони в помещенията, които имат позитивно действие върху човешкия организъм, затова е добре допълнително в стаите да се поставят йонизатори.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 27 години без Ванга, почитат я с постна храна на Рупите
Next: Съдбата на Сървайвър виси: Ето какво ще гледаме по телевизиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.