Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик
  • Новини

Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
hrvoinqgovski.png

Тази сутрин е починал бившият карловски кмет, народен представител и общественик инж. Христо Войняговски. Той напуска този свят само месец след 90-годишния си юбилей. През целия си живот Христо Войняговски носеше в сърцето си огромна любов към родното Карлово и до последния си час мислеше и мечтаеше да види своя град проспериращ и модерен и в същото време съхранил културата и очарованието на възрожденско Карлово.

Христо Войняговски  е роден на 12 февруари 1934 г., завършил е карловският техникум „Христо Ботев“, днес ПГ „Евлоги и Христо Георгиеви“, чието име бе възстановено по негова инициатива. След това завършва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дългогодишен учител в Образцовия техникум по механо-техника „Ген. Вл. Заимов“.

През 1988-1989 г. заедно със съмишленици, учредява неправителствената организация Настоятелство „Родолюбие“ и става инициатор за възстановяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеада карловци, допринесли за развитието на града и на България.

През 1991 г. участва в местните избори като независим кандидат, подкрепен от СДС и става първия демократично избран кмет на Карлово. В разделеното на „сини“ и „червени“ общество, той получава безпрецедентна подкрепа, а след това успява да обедини и поведе напред разцепения Общинския съвет.

В следващите парламентарни избори е избран за народен представител от СДС в 38-то Народно събрание.

Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово ценни дарения на документи и материали от миналото на Карлово, събирани от него през годините.

Изпод талантливото му перо къде на шега, къде на истина се роди книжката за миналото на Карлово, озаглавена „Трагикомични историйки от Розовата долина“.

През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова кауза бе паметта и опазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена.

Участваше активно в обществения живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изказванията си на публични събития напомняше, че любовта към отечеството, паметта към предците, необходимостта от високо образование, високият морал, не са само думи.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Това ли е краят им?! Гала с признание за Стефан в ефир: Разстроих се! Дори не ме чува като говоря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.