Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Карта с 200 лева ваучер за стотици хиляди работещи в България
  • Новини

Карта с 200 лева ваучер за стотици хиляди работещи в България

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2024
vsfdvsdfvgfdshgdfhgfjhg.png

750 хиляди работници в България получават ваучери за храна от работодателите си.

Предстои те да станат електронни.

„От 1 януари някои оператори започнаха да издават електронни ваучери. Търговците вече може да виждат как се пазарува с тях. Това е една пластика.

Работодателят я предоставя на своя служител. С нея е забранено плащането за алкохол и цигари, както и тегленето от банкомат. Има териториално ограничение – ваучерите могат да се ползват само в България“, обясни в ефира на bTV Стоилка Арсова, директор „Националната картова и платежна схема“.

Неудобство при хартиените ваучери беше точната сума, която можеше да се плаща с тях. Сега това неудобство е преодоляно, като потребителите могат да плащат с електронни ваучери не само кръгли суми.

„Като схема разрешихме справка за наличност по банкомат. Има и мобилно приложение, в което може да се види валидността на ваучерите. Всеки ваучер е валиден 12 месеца. Новите електронни ваучери не би трябвало да се позволяват за плащане на алкохол и цигари, но контролът остава от касиера в магазина“, допълни Арсова.

„200 лева е максималният размер на ваучерите.

С тях могат да се плащат и комунални услуги и култура.

Може да се купят билети за театър. Ще видим в следващите месеци доколко това е популярно в моделите на операторите на ваучери. Гориво не може да се плаща. Преходният период за преминаването към електронните ваучери е до юни“, подчерта тя.

Досега на хартиените беше изписвано само името на фирмата. По решение на работодателя при електронните ваучери може да се изписва и името на служителя.

Арсова коментира и казуса около служителите на Държавата агенция „Национална сигурност“, на чиито ваучери за храна беше изписано, че работят в ДАНС.

„Задача на ведомството е да отговаря за защитата на информацията. За банковите карти това е уредено. Възлово е къде се съхраняват данните, как протича информацията. Грижа е всеки, съгласно закона, да си пази данните“, посочи директорът „Национална картова и платежна схема“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Василковски го съобщи: Идва сняг около 8 март
Next: Български град става нашенски Детройт с мегаинвестиция от 1 милиард от автомобилостроител

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.