Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Картечен изстрел взриви центъра на София! Посред бял ден ликвидираха най-богатия българин
  • Новини

Картечен изстрел взриви центъра на София! Посред бял ден ликвидираха най-богатия българин

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
krasktnastnastn.jpeg

Картечен изстрел оглуши булевард „България“! В София, посред бял ден е убит най-богатия българин!

Преди 14 години 48-годишният собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев беше застрелян. МВР направи фоторобот на убиеца, заподозря Килърите, но нищо не се доказа.

Така и това убийство остава неразкрито.

Приживе завършилият Международни икономически отношения в УНСС и школата на МВР Емил Кюлев беше определен от списание „Впрост“ като втори по богатство в България.

Не изпускай тези оферти:

Освен един от най-влиятелните банкери, той беше собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ на Златни пясъци, на „Интерхотел-Сандански“ и още много фирми.

Беше и основен инвеститор в инициативния комитет за „Супер Боровец“, чийто председател бе Симеон Сакскобургготски, припомня дир.бг.
Емил Кюлев бе избран за икономист на 2002 г. в конкурса „Мистър Икономика“. За известно време той беше и икономически съветник на президента Георги Първанов.

Убийството

На 26 октомври 2005 година, около 9 часа сутринта, по столичния бул. „България“ се движи сребристият джип БМВ Х5 на Емил Кюлев. Малко преди кръстовището с „Димитър Несторов“ шофьорът намалява скоростта заради колона коли.

В този момент от крайпътните храсти вдясно изскача нисък мъж с нахлупена плетена шапка, който стреля 12 пъти с автоматичен пистолет срещу в четящия вестник банкер. Докато килърът изчезва, шофьорът губи управление и се удря леко в аудито пред него. Кюлев обаче вече е мъртъв – покосен на място от 7 куршума, 3 от които в главата.

Минути след покушението, тогавашният вътрешен министър Румен Петков научава новината на пресконференция с правосъдния министър за напредъка на България в борбата с организираната престъпност. Той заявява, че убийството е политическо, с цел да злепостави България пред Европейския съюз, който в този момент пуска поредния критичен доклад.

В съобщение от пресслужбата на президента Георги Първанов, който отменя свое посещение в провинцията по случай Димитровден, също се казва, че става дума за „показно убийство, което търси политически ефект. Според държавния глава изборът на момента е „целенасочена провокация и посегателство не само срещу обществения ред в страната, но и срещу усилията за постигане на европейското членство на България“.

Доказателства за тази версия обаче така и не са открити.

След показното убийство МВР разпространява фоторобот на стрелеца. Иззети са камерите на близък до местопрестъплението магазин. Във видеото са записани всички, минавали оттам в последните дни. Един от тях очевидно има връзка с убийството – оглежда обстойно района, дори наднича в търговския обект. Мъжът обаче не може да бъде разпознат.

Чак до 2010 година, когато е арестувана бандата на Петър Стоянов-Сумиста – Килърите. Антимафиотите разплитат две нейни убийства, свързани с милиони левове обезщетение от фалиралата „Тракиябанк“. Тогава изплува версията, че същата група може да е организирала убийството на собственика на ДЗИ. Това съмнение се подкрепя от факта, че мъжът от записа е разпознат като един от стрелците на Килърите – Георги Петков-Дачи.

Като поръчител пък е заподозрян един от лидерите на групата – великотърновският бизнесмен Георги Вълев, свързан с „Тракиябанк“. Смята се, че Кюлев е убит, за да може след това съпругата му да бъде притисната и по-лесно да се вземат обезщетения от ДЗИ.

Банковата връзка

Още през 1989 г. Емил Кюлев основава „Туристбанк“, която се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“. През 1995 г. напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ), после трансформирана в СИБАНК.

През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската „Тракиябанк“ и тя става „Росексимбанк“. Това се случва с помощта на скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни, а в надзорния съвет са Тодор Батков и Владимир Грашнов.

През 2002 г. ДЗИ АД е продадено на притежаваната от Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. „Росексимбанк“ се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ.

Разследващите се връщат назад и намират връзка – малко преди разстрела Кюлев планира продажбата на „ДЗИ банк“ на гръцки трезор. След смъртта му част от 120-те акционери на затворената „Тракиябанк“ решават да се намесят в предстоящата продажба. Един от основателите на „Тракиябанк“ – Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама адвокати – Пламен Луков и Петър Лупов (вторият по-късно беше убит, а с доживотни присъди за това и още две убийства в затвора са Георги Вълев, Сумиста и Васил Костов – Кеца – б.р.), предявяват претенции за 54 на сто от дяловете. Става дума за 57,4 млн. лв.

В крайна сметка гръцката “Юробанк И Еф Джи” купува „ДЗИ Банк“ за 158 млн. евро, а през 2007 г. застрахователят ДЗИ става собственост на белгийската „Кей Би Си“ за рекордната сума от 185 млн. евро.

В края на 2010 г. вътрешният министър Цветан Цветанов заявява:

„Вървим усилено по разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, има още много работа, но и възможности то да бъде разкрито. Ако имахме задълбочен анализ за убийствата (извършени от Килърите – б.р.) и всичко, което се е случило през 1996-1997 година с фалирането на банките, защото всичко, което е свързано с тези убийства, е водено за разпределяне на пари, които Кюлев е имал като задължение към собственици на бивши банки“.

Братът на банкера – Юри Кюлев, пък е призован като свидетел по делото срещу Килърите, където описва цялата банкова сага.

Разследващите обаче така и не намират достатъчно доказателства и убийството на банкера остава поредното „студено досие“.

US посланик подозира властите, че са прикрили случая

Два доклада на американското посолство от ноември и декември 2005 години, разпространени от Укилийкс, обаче хвърлят сянка на съмнение върху това дали разследването е водено както трябва. В секретните документи посланикът на САЩ в София по това време – Джон Байърли, пише:

„Дали по предварителен план или поради некадърност, полицията изглежда провали началната фаза на разследването на убийството на Кюлев. Например, снимки, широко разпространени в интернет, показват как голяма група полицаи тъпчат по мястото на престъплението без никаква очевидна и ясна цел. Както каза с печал един от нашите български контакти: „Това не е сериалът „От местопрестъплението“.

По-късно дипломатът подчертава, че 6 седмици, след като банкерът е застрелян, МВР не е иззело ключови улики като компютъра му, телефонни разпечатки и банкови сметки. Нещо повече, отхвърлена е американската оферта за тяхно проучване.

Полицията не е извършила и основната виктимологична работа по разследването на убийството, включваща установяването на мотивите на престъплението на базата на контактите на жертвата, допълва Байърли.

По думите му човекът на ФБР към посолството е бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани „още на следващия ден“, но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Посланикът уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска, съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки.

„Фактът, че властите срещат препятствия в разследването е подозрителен и това е удобно на високопоставени политици, имащи връзки с убития банкер“, пише още Байърли.

И изказва подозрения, че правителството не желае да стигне до края на разследването от страх, че разкрития за тъмното минало на банкера могат да притеснят високопоставени политици, включително президента Първанов. Твърди се, че именно Кюлев е финансирал предизборна му кампания през 2011 година, отбелязва дипломатът.

Веднага след убийството той дори пише до Вашингтон:

“В София е убит български перач на пари”…

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОВО: Убиха брутално Мирка и сина й в София! Запалиха целия блок за да потулят
Next: Имате висока сметка за ток? Изключете този уред и вижте действителното потребление

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.