Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Картечен изстрел взриви центъра на София! Посред бял ден ликвидираха най-богатия българин
  • Новини

Картечен изстрел взриви центъра на София! Посред бял ден ликвидираха най-богатия българин

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
krasktnastnastn.jpeg

Картечен изстрел оглуши булевард „България“! В София, посред бял ден е убит най-богатия българин!

Преди 14 години 48-годишният собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев беше застрелян. МВР направи фоторобот на убиеца, заподозря Килърите, но нищо не се доказа.

Така и това убийство остава неразкрито.

Приживе завършилият Международни икономически отношения в УНСС и школата на МВР Емил Кюлев беше определен от списание „Впрост“ като втори по богатство в България.

Не изпускай тези оферти:

Освен един от най-влиятелните банкери, той беше собственик на ваканционен клуб „Ривиера“ на Златни пясъци, на „Интерхотел-Сандански“ и още много фирми.

Беше и основен инвеститор в инициативния комитет за „Супер Боровец“, чийто председател бе Симеон Сакскобургготски, припомня дир.бг.
Емил Кюлев бе избран за икономист на 2002 г. в конкурса „Мистър Икономика“. За известно време той беше и икономически съветник на президента Георги Първанов.

Убийството

На 26 октомври 2005 година, около 9 часа сутринта, по столичния бул. „България“ се движи сребристият джип БМВ Х5 на Емил Кюлев. Малко преди кръстовището с „Димитър Несторов“ шофьорът намалява скоростта заради колона коли.

В този момент от крайпътните храсти вдясно изскача нисък мъж с нахлупена плетена шапка, който стреля 12 пъти с автоматичен пистолет срещу в четящия вестник банкер. Докато килърът изчезва, шофьорът губи управление и се удря леко в аудито пред него. Кюлев обаче вече е мъртъв – покосен на място от 7 куршума, 3 от които в главата.

Минути след покушението, тогавашният вътрешен министър Румен Петков научава новината на пресконференция с правосъдния министър за напредъка на България в борбата с организираната престъпност. Той заявява, че убийството е политическо, с цел да злепостави България пред Европейския съюз, който в този момент пуска поредния критичен доклад.

В съобщение от пресслужбата на президента Георги Първанов, който отменя свое посещение в провинцията по случай Димитровден, също се казва, че става дума за „показно убийство, което търси политически ефект. Според държавния глава изборът на момента е „целенасочена провокация и посегателство не само срещу обществения ред в страната, но и срещу усилията за постигане на европейското членство на България“.

Доказателства за тази версия обаче така и не са открити.

След показното убийство МВР разпространява фоторобот на стрелеца. Иззети са камерите на близък до местопрестъплението магазин. Във видеото са записани всички, минавали оттам в последните дни. Един от тях очевидно има връзка с убийството – оглежда обстойно района, дори наднича в търговския обект. Мъжът обаче не може да бъде разпознат.

Чак до 2010 година, когато е арестувана бандата на Петър Стоянов-Сумиста – Килърите. Антимафиотите разплитат две нейни убийства, свързани с милиони левове обезщетение от фалиралата „Тракиябанк“. Тогава изплува версията, че същата група може да е организирала убийството на собственика на ДЗИ. Това съмнение се подкрепя от факта, че мъжът от записа е разпознат като един от стрелците на Килърите – Георги Петков-Дачи.

Като поръчител пък е заподозрян един от лидерите на групата – великотърновският бизнесмен Георги Вълев, свързан с „Тракиябанк“. Смята се, че Кюлев е убит, за да може след това съпругата му да бъде притисната и по-лесно да се вземат обезщетения от ДЗИ.

Банковата връзка

Още през 1989 г. Емил Кюлев основава „Туристбанк“, която се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“. През 1995 г. напуска ТСБанк, която по-късно фалира, и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ), после трансформирана в СИБАНК.

През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската „Тракиябанк“ и тя става „Росексимбанк“. Това се случва с помощта на скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни, а в надзорния съвет са Тодор Батков и Владимир Грашнов.

През 2002 г. ДЗИ АД е продадено на притежаваната от Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. „Росексимбанк“ се преименува на ДЗИ Банк и възниква Българска финансова група ДЗИ.

Разследващите се връщат назад и намират връзка – малко преди разстрела Кюлев планира продажбата на „ДЗИ банк“ на гръцки трезор. След смъртта му част от 120-те акционери на затворената „Тракиябанк“ решават да се намесят в предстоящата продажба. Един от основателите на „Тракиябанк“ – Таньо Вълев, брат му Георги Вълев и двама адвокати – Пламен Луков и Петър Лупов (вторият по-късно беше убит, а с доживотни присъди за това и още две убийства в затвора са Георги Вълев, Сумиста и Васил Костов – Кеца – б.р.), предявяват претенции за 54 на сто от дяловете. Става дума за 57,4 млн. лв.

В крайна сметка гръцката “Юробанк И Еф Джи” купува „ДЗИ Банк“ за 158 млн. евро, а през 2007 г. застрахователят ДЗИ става собственост на белгийската „Кей Би Си“ за рекордната сума от 185 млн. евро.

В края на 2010 г. вътрешният министър Цветан Цветанов заявява:

„Вървим усилено по разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, има още много работа, но и възможности то да бъде разкрито. Ако имахме задълбочен анализ за убийствата (извършени от Килърите – б.р.) и всичко, което се е случило през 1996-1997 година с фалирането на банките, защото всичко, което е свързано с тези убийства, е водено за разпределяне на пари, които Кюлев е имал като задължение към собственици на бивши банки“.

Братът на банкера – Юри Кюлев, пък е призован като свидетел по делото срещу Килърите, където описва цялата банкова сага.

Разследващите обаче така и не намират достатъчно доказателства и убийството на банкера остава поредното „студено досие“.

US посланик подозира властите, че са прикрили случая

Два доклада на американското посолство от ноември и декември 2005 години, разпространени от Укилийкс, обаче хвърлят сянка на съмнение върху това дали разследването е водено както трябва. В секретните документи посланикът на САЩ в София по това време – Джон Байърли, пише:

„Дали по предварителен план или поради некадърност, полицията изглежда провали началната фаза на разследването на убийството на Кюлев. Например, снимки, широко разпространени в интернет, показват как голяма група полицаи тъпчат по мястото на престъплението без никаква очевидна и ясна цел. Както каза с печал един от нашите български контакти: „Това не е сериалът „От местопрестъплението“.

По-късно дипломатът подчертава, че 6 седмици, след като банкерът е застрелян, МВР не е иззело ключови улики като компютъра му, телефонни разпечатки и банкови сметки. Нещо повече, отхвърлена е американската оферта за тяхно проучване.

Полицията не е извършила и основната виктимологична работа по разследването на убийството, включваща установяването на мотивите на престъплението на базата на контактите на жертвата, допълва Байърли.

По думите му човекът на ФБР към посолството е бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани „още на следващия ден“, но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Посланикът уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска, съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки.

„Фактът, че властите срещат препятствия в разследването е подозрителен и това е удобно на високопоставени политици, имащи връзки с убития банкер“, пише още Байърли.

И изказва подозрения, че правителството не желае да стигне до края на разследването от страх, че разкрития за тъмното минало на банкера могат да притеснят високопоставени политици, включително президента Първанов. Твърди се, че именно Кюлев е финансирал предизборна му кампания през 2011 година, отбелязва дипломатът.

Веднага след убийството той дори пише до Вашингтон:

“В София е убит български перач на пари”…

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОВО: Убиха брутално Мирка и сина й в София! Запалиха целия блок за да потулят
Next: Имате висока сметка за ток? Изключете този уред и вижте действителното потребление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.