Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катаджии спряха в Горубляне все още несъществуващ мерцедес
  • Новини

Катаджии спряха в Горубляне все още несъществуващ мерцедес

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
aktasjdajsdiasda.jpg

Катаджии, патрулиращи в софийския квартал „Горубляне“, спряха за проверка маскиран прототип на новото поколение лимузини „Мерцедес“ S класа, което, оказа се, се тества тайно в България.

За куриозната ситуация, разиграла се на 7 август около 15 часа, съобщи специализирания сайт „Аутобилд“, където публикуваха снимки от полицейската проверка на невижданото досега по пътищата луксозно немско возило.

Баровската лимузина, която ще бъде пусната в официална продажба през пролетта на 2020 г., очевидно се е сторила прекалено съмнителна на катаджиите не само заради маскировъчното покритие, а и заради немските регистрационни табели и силно затъмнени стъкла, характерни за мастити гангстери.

На пътният полицай в Горубляне едва ли му се вярва, че е сред първите “простосмъртни”, видели прототипа на лимузината от новото поколение “Мерцедес” S класа, тествана в София

Не изпускай тези оферти:

Според „Аутобилд“, прототипът на новата S класа вероятно е в България за изпитания на системите в кокпита на някоя от компаниите поддоставчици на автомобилния завод Daimler у нас (вероятно Visteon).

Припомняме, че друг маскиран прототип, на последната А-класа, също беше забелязан с камуфлаж в София малко преди пускането на модела на пазара.

 

Още криминални:

Синът на Софи Маринова – Лоренцо най-накрая проговори след гръмналия скандал, че полицията го издирва за трафик на мигранти.

Преди 10 дни се появи информация информация, че униформените издирват Лоренцо заради твърденията на 21-годишния арестант Иван С., който бе задържан да прекарва група бежанци край Русокастро.

Пред разследващите, Иван твърдял, че синът на Софи Маринова го взел от строителен обект в София, качил го на БМВ-то и закарал до Дебелт. На входа на селото, колата е спряна от патрулен автомобил и имената на двамата са записани в списъка на проверявани лица.

През цялото време ромската перла и наследникът й запазиха мълчaние за твърденията, но сега Лоренцо реши да проговори.

На стори в Инстаграм той категорично отхвърли твърденията. „Да ви кажа само понеже ме побъркахте, никой не ме издирва. Всичко това е пълна пунта, не мога да повярвам, че има хора, които вярват“, написа Лоренцо.

Още криминални:

Бременна пловдивчанка опита да сложи край на живота си, заради психични проблеми и болезнена раздяла, съобщава „Марица“. Жената е на възраст 25-30 години, а плодът в корема й е на два-три месеца. По първоначална информация двамата с мъжа й се разделили малко след като научили щастливата новина, че ще си имат дете.

През това време пловдивчанката страдала жестоко и се сринала психически. През последния уикенд решила да проведе важен разговор с бащата на детето й и да пробва да изгладят отношенията си. Той обаче бил категоричен, че между тях няма да се получи.

Тези думи я изкарали извън релси. Тя пробвала да си пререже вените. Не успяла, но се наранила сериозно. Тогава бил подаден сигнал, а линейка откарала пострадалата бременна жена в болница.

След обстоен преглед, психолози се произнесли, че не е безопасна нито за себе си, нито за детето си. Говорила несвързани неща, дори твърдяла, че има гадателски способности. Затова била настанена в психото. Не е ясно колко ще остане там.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една майка трогна всички, изливайки сърцето си: Не ме съдете, вие не знаете какво е да си родител на такова дете
Next: Благо Георгиев се е разделил с момичето, за което се ожени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.