Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катастрофа с автобус пълен с работници, вадят хората през прозореца
  • Новини

Катастрофа с автобус пълен с работници, вадят хората през прозореца

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
gksdklgkdfgklreklgdfgfd.png

Автобус с работници на мездренския завод SEBN е катастрофирал във Врачанско, съобщи BulNews. 


Инцидентът е станал тази сутрин на влизане във Фурен.

Автобусът обирал работници из селата, когато се поднесъл на хлъзгавия от снега път и се обърнал върху къща.

При произшествието сред пътниците е имало ранени хора. Веднага е подаден сигнал на спешния телефон 112, но от там така и не изпратили спасителни екипи.

 

Наложило се хората сами да си помагат и да вадят пострадалите от автобуса. 33-годишен служител в завода – Александър Георгиев от село Михайлово, взел нещата в свои ръце.

Насред паниката, в която всичките му колеги пищели от страх и болка, той успял да разбие прозорец на автобуса и започнал да вади хората.

В превозното средство имало около 15-20 работници. В продължение на доста време те чакали на място, но не пристигнали нито полиция, нито линейка.

В крайна сметка техни близки дошли с коли и ги прибрали, но автобусът още е там, а реакция от институциите няма. Изглежда заради влошената обстановка екипите не успяват да смогнат на всички подадени сигнали.

В конкретния случай, по-сериозно пострадалите са двама. Георгиев е със сцепена устна и натъртен крак, а негова колежка – със сцепeна глава в болница. Останалите хора са с по-леки наранявания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новата водеща на Съдебен спор шашна Гала тази сутрин, а Блажев сподели за голям ужас
Next: Аутопсия: Това е убило 30-г. Марина, открита в канал на Бургаските солници

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.