Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като била малка децата й се подигравали, а днес си хапят пръстите, щом я видят
  • Новини

Като била малка децата й се подигравали, а днес си хапят пръстите, щом я видят

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
aksgasodaskdsa.jpg

Днешната ни героиня е родена на 6 януари 1986 г. в малко башкирско село. Малко след раждането й, в търсене на по-добър живот, семейството се премества в миньорския град Еманжелинск (Русия).

Опитвайки се да изхрани семейството си – себе си, жена си и двете си дъщери, баща й работел в мината от сутрин до вечер. Това не можело да не се отрази на здравето на мъжа и когато най-малката му дъщеря бил на 14 години, той починал поради тежко заболяване. Започнали наистина трудни времена.

Детството на момичетата не било никак леко. Заради „нестандартния“ си външен вид те често били обект на тормоз от връстниците си, особено по-малката Ирина. Едва в късните си тийнейджърски години тя най-накрая успяла да осъзнае, че високият й ръст и необикновените й черти са голям дар.

Не изпускай тези оферти:

И в този момент вече със сигурност се досещате, че говорим за супермодела Ирина Шейк.

Ирина-Шейк-като-ученичка

В училище Ира често била дразнена. Нейният ярък външен вид станал причина за обидни прякори: „пръчка“, „кула“, „чунга-чанга“. Момиченцето често се прибирало разплакано. Нито аргументите, нито убеждаването, нито приказката за грозното патенце помогнали. Момичето намирало утеха само в свиренето на пиано.

 

Ирина също така дълго време смятала и левичарството си за недостатък. Не без упреци от учители, които непрекъснато й правели забележки за това. За щастие, днешните деца левичари не изпитват нищо подобно.

Момчетата или не обръщали внимание на Ира, или я избирали за обект на присмех. Тя постоянно трябвало да доказва, че не е по-лоша от другите.

 

Справяйки се отлично в ученето, и през ум не й минавало, че животът й скоро ще се промени коренно… Скоро тя станала световноизвестен модел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално! Зимата идва в България до дни, ето къде ще завали снят
Next: Илиана Раева разтърси България с тези думи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.